Свекървата се меси в живота ни. А аз не я искам около дъщеря си.

С бъдещия ми съпруг Иван имахме конфликт. Майка му разбрала за тази кавга.

Тя веднага ме покани на гости, като първоначално не знаех каква е причината за поканата. Купих торта и прекрачих прага на апартамента с щастливо лице. Бъдещата ми свекърва ме поздрави с каменна физиономия, а диалогът започна с думите: „С кого ходиш в командировки?“ Бях много изненадана, а тя продължи: „Не мами сина ми. Забавляваш се с някого, а той те чака у дома.“

Тъжно е, че той веднага е изтичал при майка си, за да разкаже за нашата кавга. Отговорих й, че това е въпрос, който засяга само нас двамата и си тръгнах. Тя ме помоли да не казвам нищо на сина й.

Исках да сложа край на връзката ни, въпреки че се виждаме от 2 години. Той дойде с букет цветя да се извини, но не знаеше за действията на майка си. Казах, че искам да го напусна, защото не съм готова да слушам обвиненията на майка му.

Той веднага й се обади, а тя му каза, че не струвам, че ще му намери по-добра жена и че ще разкаже на родителите ми що за дъщеря са отгледали.

Все пак се оженихме и тя се преструваше, че нищо не се е случило и се държеше добре с мен. Преглътнах тази обида. В първия триместър от бременността, тя ме докара до истерия. Каза ми, че е трябвало да се омъжа не за сина й а за някой богат мъж, ако искам да живея като в приказка. В осмия месец тя се появи у дома, без предупреждение. Сестра ми беше вкъщи и я пусна. Намекнах, че тя няма право да нахлува така в личното ни пространство. Тя се обиди и си тръгна, въпреки че не казах нищо лошо. Мъжът ми хукна след нея. След това ме упрекна за държанието ми.

Бебето вече е на два месеца. Свекървата се меси в живота ни и иска да идва всеки ден, но веднага й дадох да се разбере, че това няма как да стане. Много исках това дете и сега съм безумно щастлива. Каквото и да става не искам тя да стои при нея и дори да докосва дъщеря ми. Първите няколко дни идваше да я къпем и тя непрекъснато плачеше.

Вижте още: Да станеш баба на 34 години

Мъжът ми е боледувал непрекъснато като дете. Докато къпехме дъщеря ми пъпчето й падна. Не искам такива съвпадения.

Когато дъщеря ми порасне достатъчно и може да бъде самостоятелна, тогава ще позволя на свекърва ми да остава с нея.

Тя иска аз да я уважавам, но тя също трябва да ме уважава. Правих много компромиси, преструвайки се, че нищо не се е случило. Може би някой ще каже, че съм обидена, но просто искам елементарно уважително отношение. Не съм ли права?