Майка ми провали живота ми нарочно. Не мога да повярвам, че мрази толкова много собствената си дъщеря.

Едва когато навърших четиридесет години, животът ме научи да не вярвам на абсолютно никого. Понякога дори най-близките могат да ви предадат. Израснах в добро семейство.

В пети клас имах мечта да стана хирург. След като казах на майка ми за това, тя ме похвали и каза, че за да следвам медицина, трябва да уча много. Тези думи станаха ключови за мен и напълно се потопих в ученето. Стоях в библиотеките с часове, молех родителите ми да ми купуват още литература. Спрях да се интересувам от забавленията, които предпочитат тийнейджърите, основното ми хоби бяха книгите и ученето.

След като завърших училище със златен медал, кандидатствах в медицинския университет. Чаках със седмици отговор и в средата на август майка ми съобщи, че са се обадили и са казали, че не съм приета.

За мен това беше истинска трагедия. По-късно майка ми каза, че не съм достатъчно умна, за да следвам медицина. Само баща ми ме успокояваше, че нещата могат да се получат след време.

Намерих си работа в магазин, за да не вися на врата на родителите си. На 23 години се омъжих, забременях, но бременността се оказа извънматочна. След операцията мъжът ми ме изостави. Започнаха усложнения на нервна основа, възпаление след възпаление, две операции и в резултат на 26 години ми извадиха фалопиевите тръби, възможността да имам деца по естествен път беше 0%.

Живеех от заплата до заплата, понякога нямах пари дори за парче хляб, но нямаше кой да ми помогне, защото родителите ми заминаха за Канада преди 10 години при сестра ми. След като завърши училище, тя влезе да учи право, където се запозна със студент по обмен, омъжи се и замина.

Тя повика родителите ни при себе си, а мен оставиха да се справям сама и всичко това, след като разбрах какво е сторила майка ми.

Един ден тя ме помоли да помогна на баща ми да почисти вилата, която решиха да продадат. Сред купчина боклуци намерих кутия с 2 писма от медицинския университет.

Според първото писмо са ме приели като най-добра от кандидатите. Второто писмо гласеше, че ако променя решението си, трябва да отида и да си взема документите. Баща ми наведе глава и каза да питам майка си.

Същата вечер имаше сериозен разговор без викове и истерици и майка ми просто каза:

„Ако ти бях дала възможност да учиш, ти щеше да заминеш. Кой щеше да се грижи за сестра ти?“

Отишла в университета и казала, че съм бременна и ще се омъжвам. Майка ми провали живота ми, без да й мигне окото.

Вижте още: Не искам свекърва си около дъщеря ни

Продадоха всичко и заминаха.

Преди пет години се запознах с Антон, той беше женен, след като жена му родила, избягала от родилния дом. Дъщеря му София е на 8 години, нарича ме мама, защото когато се запознахме, беше мъничка. Преди четири години си намерих работа в голям хипермаркет, пътувам доста, но плащат повече. Преди три години осинових момичето. На тържеството бяха само приятелите и родителите на Антон, които ме наричат ​​своя дъщеря. Когато майка ми видя снимката в социалната мрежа, написа: „Много красив мъж, съжалявам, че е избрал такава жена, надявам се да промени решението си“.

Не мога да разбера как е възможно да постъпва така със собствената си дъщеря си.