Мозъкът умира по-бавно от сърцето. Следователно, човек осъзнава, че е починал.

Страхът от неизбежна смърт е едно от най-неприятните усещания за много хора, особено тези, които се страхуват да умрат сами.

Според изследване на учени от Медицински център към Нюйоркския университет, моментът на смъртта – ако може да се нарече така сега – е нещо съвсем различно от това, което хората са смятали преди.

Оказва се, че мъртвите за известно време след официалното обявяване за смъртта, все още са в съзнание. Освен това, те разбират, че са умрели и напълно усещат света около себе си.

Това установи група учени, водени от професор Сам Парния. През годините неговият екип следи състоянието на умиращите, както и събира свидетелски показания от преживели клинична смърт. След дълги години работа авторите събраха данните, обобщиха ги и публикуваха първите резултати.

Основният извод от изследването е, че след официалното обявяване на смъртта – тоест след спиране на сърцето – човешкият мозък все още функционира и остава активен. Умът живее. Това означава, че в повечето от тези случаи хората могат да разберат, че са починали.

В същото време починалият усеща, че тялото му вече не реагира на външни дразнители. Дори и да иска да движи ръката си, собственото му тяло няма да се подчини. Човек сякаш се чувства затворен в собственото си тяло. Той чува думи, вижда околните, но вече не може да им даде знак.

Някои от пациентите след клинична смърт са успели да разкажат на учените, че са чули какво си говорят лекарите.

Както се оказа, смъртта е нещо съвсем различно от това, което сме мислили досега.

Учените обясняват заключенията си с факта, че мозъкът умира по-бавно от сърцето, следователно умът живее известно време, дори след като се констатира смъртта.

Термините „сърдечен арест“ и „сърдечен удар“ често се използват взаимозаменяемо, но не са идентични. По време на сърдечен удар запушена артерия често предотвратява навлизането на кръв само в една част от сърцето, което може да доведе до смъртта на тази конкретна област – въпреки че сърцето все още бие като цяло. При спиране на сърцето се нарушават електрическите сигнали, сърцето спира да бие и настъпва смърт.

В по-голямата част от случаите лекарите определят смъртта въз основа на факта, че сърцето вече не бие, обяснява професор Сам Парния.

И точно от момента, в който сърцето спре, кръвта спира да тече към мозъка – работата му се забавя.

Забавяне – но не спиране!

Това забавяне на верижната реакция на клетъчните процеси, което в крайна сметка води до смъртта на клетките в целия мозък, може да отнеме няколко часа след смъртта на сърцето.

И работата на мозъчната кора – така наречената „мислеща част“ – през цялото това време ще продължи, макар и бавно, но ще продължи. И човек живее и чувства.

А това означава, че това, което обикновено се нарича смърт (сърдечен арест), според лекарите, е само първата фаза.

Вижте още: Тя е на 16, но изглежда на 50

Мозъкът умира по-бавно от сърцето, така че известно време човек живее дори след обявяването на смъртта.

Изследване на учени от Ню Йорк потвърждава резултатите от по-ранно откритие, направено от канадски експерти от Университета в Западен Онтарио. Тогава беше посочено също, че животът след смъртта далеч не е приключил: след прекратяване на работата на много органи мозъкът продължава да работи и то доста дълго време.

Но екип от лекари от Йерусалимската болница Хадаса анализира историите на хора, които са били близо до смъртта, и установи, че връщането към спомените от живота може да бъде свързано с частта от мозъка, която съхранява спомени. Лекарите смятат, че тази част от мозъка е последната част, засегната от кислородния дефицит и загуба на кръв.

Следователно, тя е в състояние да работи дори когато човек загуби съзнание и бавно умира.

Лекарите отбелязват, че често спомените на умиращи хора са особено емоционални.