НАЧАЛО НАЧИН НА ЖИВОТ Не очаквах свекървата да ни изгони на улицата с малки деца

Не очаквах свекървата да ни изгони на улицата с малки деца

0
Свекървата ни изгони на улицата с малки деца
Не очаквах свекървата да ни изгони на улицата с малки деца

Свекървата ни изгони на улицата с малки деца. Не мога да й простя.

След сватбата започнахме да живеем с родителите на съпруга ми. Случи се така, че децата се родиха, преди още да сме си купили собствено жилище. Свекървата винаги е била много избухлива жена. Въпреки факта, че в началото тя ни помогна по много начини (родителите ми нямаха такава възможност по това време), нейният груб и властен характер зачеркна всички добри неща.

Не мога да уважавам тази жена, защото когато децата бяха на 2,5 и 1 години, тя ни изхвърли навън на студа. Причината за това бяха зъбите на най-малкия син. Тогава тя ме обвини, че съм родила две деца по свое желание и че трябва да мисля в какви условия ще живеят. По думите й заради постоянните писъци на внуците й мигрената й се влошила, появили се и смущения в съня. Писнало й от нас, и изгони мен и малките ми деца. Съпругът ми се опита да се намеси и да ни защити, но се оказа безполезно. Трябваше да извикам такси през нощта и да отида при родителите си на другия край на града.

По-малкият ми син се разболя. Родителите ми, въпреки че не бяха готови за нощното посещение, все пак ни приеха. След две седмици със съпруга ми си взехме апартамент под наем.

Дълго време след тази ситуация не исках да общувам с майката на съпруга ми и не я допусках близо до децата си. Тогава тя започна да се оплаква на всички общи познати, че се държа жестоко с нея и крия децата. Стигна се дотам, че тя дори се обади на майка ми и й описа ситуацията от нейната гледна точка. Каза й, че съм безчувствена и неблагодарна. В отговор на това майка ми й направила скандал.

Вижте още: Нямам време за фалшиви приятели

Изминаха три години откакто свекървата ни изгони. Страстите утихнаха, но все още изпитвам неприязън към свекърва си и не мога да й простя напълно. Общувам с нея и дори й гостувах няколко пъти, но отношенията ни все още са напрегнати. Обвинява ни, че заради нас внуците не я възприемат като баба. Защо децата трябва да я обичат? За какво? Майка ми постоянно ги гледа и си играе с тях, а тя ги вижда на шест месеца веднъж, за 1-2 часа. Сигурно тази жена е забравила как ни предаде и ни изгони на улицата през зимата, как крещеше пред внуците си и как се опитваше да убеди сина си да не тръгва с нас.

Как да обясня на свекърва си, че децата не са играчка и че няма да тичат при нея при първото обаждане, когато баба им се отегчи? Нека се радва, че след това, което преживях, й позволих да вижда внуците си, а те не помнят онази нощ.