Снахата и синът ми не искат да разговарят с мен. Всичко това, защото не им дадох апартамента.

Отношенията между най-близките хора понякога могат да се влошат заради дреболия. Но често причината за раздора са парите.

Иван е единственият ми син. Той израстна в благополучно семейство, аз и съпругът ми му осигурихме добро образование, вложихме всичките си пари и енергия в него. Той порасна умен и трудолюбив човек, получи диплома, намери си добра работа. Сега гради кариера и ръководството го цени много.

Съпругът ми почина преди три години. Синът ми е всичко за мен. Съжалявам, само че не успяхме да му купим жилище. Живяхме под наем 40 години, докато успеем да си купим собствено жилище. Но нямахме достатъчно пари, за да купим още един апартамент. Въпреки че съм сигурна, че синът ми така или иначе ще може да спести за собствено жилище.

Когато обяви, че ще се жени, бях ужасно щастлива. Вече мечтаех за внуци. Харесах избраницата му – тихо и скромно момиче. Но след сватбата тя се промени.

Заминаха на меден месец в чужбина и похарчиха много пари. Тогава снахата по някаква причина реши да напусне работата си, за да намери по-добро място за себе си, но така и не го намери. Вече втора година си седи вкъщи и не бърза да си търси работа.

Снахата има едностаен апартамент и поне не плащат наем.

Въпреки че снахата не изкарва пари, умее да ги харчи. Редовно посещава салони за красота. Синът я оправдава. Трябвало да изглежда добре, защото постоянно ходи по интервюта.

Веднъж им намекнах, че ще е добре вече да си имат бебе. На което снахата въздъхна театрално и се оплака, че апартаментът е много малък. Казах им, че могат да изтеглят заем, както правят мнозина. Но тя ми отговори, че така или иначе нямат достатъчно пари.

Скоро след това снахата и синът ми ме посетиха за уикенда. Останах възхитена, приготвих любимите им ястия. Не очаквах, че ще ми предложат да си разменим апартаментите.

Вижте още: Сватбата на доведената ми дъщеря

Според тях аз не се нуждая от голямо пространство, а и почистването на апартамента ще ми бъде по-лесно. Но аз веднага отказах.

Не харесвам апартамента им и съседите. Работата ми е далеч. Освен това, всичко в апартамента ми е направено за моите нужди, имам добри отношения със съседите и се чувствам удобно.

Синът ми не би могъл да измисли сам такова нещо. Те не само че не реагираха с разбиране на моя отказ, но и се обидиха. Синът ми дори не ми вдига телефона.

Разбира се, преместването е по-лесно за младите. Но на моите години, след като съм се установила не искам да мърдам никъде.

Съжалявам, че децата не ме разбират.