Тя си беше тръгнала, без да каже къде отива. Когато я открих, не можах да повярвам на думите й.

Собствената ми майка почина, когато бях на 6 години. След няколко години баща ми срещна друга жена, която успя да го направи щастлив. Първоначално я наричах леля Олга, но много скоро тя се превърна в истинска майка за мен.

Баща ми, аз леля Олга и дъщеря й Таня заживяхме заедно. Усещах обичта на майка ми. Тя се опитваше да ми отделя толкова време, колкото и на собственото си дете. Но когато пораснахме, всичко се промени.

Майка ми започна да се отнася към мен с презрение. Така и не разбрах защо отношението й се промени. Когато Таня се омъжи за успешен бизнесмен и напусна родния дом, се почувствах като истински изгнаник. При всяка удобна възможност майка ми ме упрекваше и ме сравняваше с дъщеря си.

Шест месеца по-късно тръгнах по своя път. Майка ми не харесваше избраника ми. Тя все повтаряше, че ще ме изостави и ще остана сама. По ирония на съдбата се случи точно това. Той искаше дете, но нещата не се получаваха и един ден просто си тръгна.

Все пак забременях, но той вече не искаше детето. Каза, че вече има друга. Щом разбра, че ще имаме дъщеря, каза, че се надява другата жена да му роди син. Беше ми много трудно, но се справих.

Леля Олга не прояви много симпатии към дъщеря ми. Но за внука си, сина на Таня, тя можеше да говори непрестанно. Тя роди дете малко преди мен, успяваше да бъде първа във всичко. Семейството й не беше толкова перфектно, както всички си мислеха. Тя се разведе заради изневяра. За известно време остана сама, докато не се омъжи за друг богаташ.

Оттогава минаха много години. Децата пораснаха, но баща ми вече не беше сред нас. С дъщеря ми посещавахме от време на време леля Олга, за да не се чувства толкова самотна. Таня рядко идваше да я види, а когато замина за чужбина, напълно забрави за нея. Майка ми все още боготвореше внука си, макар че той почти не си спомняше за баба си.

Вижте още: Историята на една красива жена

Веднъж реших да посетя при майка си, но тя си беше тръгнала. Посрещнаха ме непознати в къщата й. Много се уплаших и веднага отидох при съседката. Тя каза, че леля Олга е продала къщата. Нито Таня, нито синът й знаеха нещо. Обадих се на всички болници, вдигнах целия град на крак, за да намеря майка си. Когато най-накрая я открих, не можех да повярвам на думите й.

Оказа се, че внукът й идвал при нея да я убеждава да продаде къщата. Искал тя да се премести в града, за да се грижи за нея, а с парите щял да купи голям апартамент за цялото семейство. Всичко казано от внука й било голяма лъжа и измама.

Мама беше в болница в пълно изтощение и нервен срив. Никога не е била толкова щастлива да ме види, както беше онзи ден. Помоли ме за прошка.