Преди сватбата майка ми си събра багажа и си тръгна. Тя ме смая с новината, че с баща ми се развеждат. Сякаш чакаше този специален ден, за да обяви развода.

Майка ми е на 50 години. Омъжила се е за баща ми преди 30 години. През цялото това време се грижеше за брат ми и мен, а баща ми винаги ни подкрепяше с каквото може. Той работеше от сутрин до вечер, носеше всички пари на семейството, никога не е имал лоши навици и никога не съм виждал той и мама да се карат сериозно.

Очевидно тя се е уморила от спокойния и щастлив живот. Всички домакински задължения бяха нейна отговорност през цялото време, а татко се прибираше от работа и се отпускаше на дивана. Мама чистеше, приготвяше ни храна, а ние само й досаждахме с въпроси какво има за ядене и дали е почистила обувките ни.

Когато баба си отиде, майка ми реши да започне ремонт в апартамента. Ето как тя се справи със загубата. Скоро разбрах, че съм бременна. Когато й предложих да изберем заедно тапетите или да й помогнем с ремонта, майка ми отказа.

Преди сватбата си събра нещата и каза, че се мести в апартамента и започва нов живот. Просто я погледнахме въпросително. Посъветва ни да си потърсим апартамент под наем.

Тя знае, че очаквам дете и нямаме излишни пари за наем. Ще изляза в майчинство, а мъжът ми не печели много. Родителите му с удоволствие биха помогнали, но нямат друг апартамент.

Вижте още: Понякога родителите се държат като капризни деца

През цялото време майка ми не каза на никого за плановете си. А на въпроса ми защо постъпва така, тя отговори, че никой не я е питал за апартамента. Само аз бях твърдо убедена, че след сватбата апартаментът ще бъде мой. Това някак си е несправедливо, но майка ми не се смята за виновна.

Всички очакваха майката да поднесе такъв щедър дар на булката за нейната сватба. Някои хора живеят с илюзиите, че нещо им принадлежи по право. От друга страна, решението на майката се е оказало неочаквано, но ако беше предупредила близките си, може би нямаше да има конфликт.

Кой според вас е прав в тази ситуация?