НАЧАЛО НАЧИН НА ЖИВОТ След сватбата ще изпратя дъщеря си при бившата ми свекърва

След сватбата ще изпратя дъщеря си при бившата ми свекърва

0
Ще се омъжвам отново. Срещнах мъжа на живота си
След сватбата ще изпратя дъщеря си при бившата ми свекърва

Ще се омъжвам отново. Срещнах мъжа на живота си.

Вчера се прибрах от работа много уморена и нямах сили за нищо. Бях се разбрала с една приятелка да се видим, но се наложи да отложа срещата. По пътя към къщи се отбих до супермаркета да си купя нещо за вечеря и попаднах на една позната, която живееше в съседство. Поговорихме си, докато се прибирахме.

Разведох се с първия си съпруг, когато дъщеря ми беше много малка.

Дълго време не бях готова за нова връзка, разочарована от мъжете. Това продължи десет години, докато срещнах него – мъжът на мечтите ми. Отначало се срещахме тайно, но наскоро той ми направи предложение и аз се съгласих. Потопих се в подготовката за сватбата, затова помолих бившата ми свекърва да се погрижи за дъщеря ми през това време.

Разбират се страхотно, изглежда, че дъщеря ми харесва баба си повече от мен. И най-накрая мога да отделя време на личния си живот. Посветих цялата си младост на дъщеря си, така че сега мога да си почина заслужено. Бившият ми съпруг дори не плаща издръжка, може би най-накрая е време близките му да помогнат по някакъв начин?

Реших да попитам дъщеря си дали би искала да остане при баба си. В очите й нямаше много ентусиазъм, просто мълчеше. Тя изглеждаше обидена.

Обичам много дъщеря си, но мисля, че не е честно да сложа кръст на личното щастие.

Не искам да се чувства изоставена. Разбира се, че ще я взема обратно след известно време. Но сега искам да се наслаждавам на живота с любимия човек.

Искам дъщеря ми да ме разбере правилно и да не се чувства обидена. Това че, ще се омъжвам отново, не значи, че се отказвам от нея.

Вижте още: След два неуспешни брака не искам сериозна връзка

Думите на моята позната не излизаха от ума ми. “Как можеш да замениш дъщеря си за съпруг?” На мое място тя със сигурност нямаше да го направи.

Имах подобно детство. Майка ми също ме остави при баба ми и аз все още тая злоба към нея. Въпреки че го направи, за да работи.

Трябва ли децата да страдат заради провала на родителите си? Кой ще се грижи за децата, когато родителите преследват собственото си щастие?

Какво мислите?