Свекървата настоя да живеем при нея след сватбата. Искаше да ме наблюдава отблизо.

Предубеденото отношение към човек прави невъзможно обективното мислене. Предразсъдъците, стереотипите и различните мирогледи създават огромна пропаст между хората.

Има толкова много тъжни истории за връзката между свекърва и снаха. Има много причини, поради които майката не пуска порасналия си син да плува свободно.

Ожених се преди 4 години и през цялото време слушам само забележки от свекърва си. Тя просто не ме харесва.

Много преди сватбата посетихме майката на Иван. Тя сервира чай и ме разпита за семейството ми. Тъй като се надявах да намеря втора майка в лицето на моята свекърва, откровено й разказах всичко за родителите си. Разбира се, тя беше много недоволна, че майка ми има проблеми с алкохола.

Изобщо не се гордея с това, както може би се досещате. Като дете баба ми ме спаси от сиропиталището и ме отгледа. Но изобщо не разбирам защо трябва да се срамувам или да съм виновна за действията на родителите ми. Да, майка ми има нужда от помощ, но какво общо имам с това? Свекървата реши, че крушата не пада по-далеч от дървото и оттогава сме в обтегнати отношения.

Дори в навечерието на сватбата Иван се скара с майка си, защото тя не ме искаше за снаха. Но свекървата настоя да живеем в дома й, за да не му повлияя лошо. Искаше да сме пред очите й.

През всичките тези години молех Иван да се преместим. Свекървата можеше да спретне скандал от нищото. На третата година от следването си намерих работа на непълен работен ден. Роди ни се дете и аз трябваше да напусна университета, защото нямаш кой да стои с бебето.

Иван започна да остава до късно на работа, през уикендите изчезваше. Оказа се, че ми изневерява. Не можах да преживея това предателство. Нямаше къде да отида, но си събрах нещата и взех детето.

Седях на автобусната спирка и се чудех какво ще стане след това. Само една баба спря и попита какво се е случило.

Избухнах в сълзи. Тя разбра, че имам нужда от помощ. Покани ме в дома си. Малко селце, далеч от благата на цивилизацията. Останах при нея 3 години. Дъщеря ми наричаше баба Ана „бабо“. И аз мисля, че тя е нашият ангел пазител. Винаги си спомням за баба си, когато гледам баба Ана. Може би именно тя ни пази от небето.

Вижте още: Не давайте непоискани съвети!

Има добри хора на този свят. Но в действителност може да има повече доброта, ако всеки се опита да разбере и помогне на някой в ​​нужда. Хората с трудна съдба не могат винаги да се надяват на късмета. Мнозина се отчайват и давят таланта, възможностите и живота си в бутилката.

Елена имаше голям късмет, защото не тръгна по стъпките на майка си, но намери сили да се бори за по-добър живот. Тя определено ще стане добър пример за малката си дъщеря.