Бях уволнен и жена ми ме напусна в един и същи ден. Но аз не се отказах.

Наскоро навърших 30 години. Не мога да кажа, че съм успял. Зад гърба си имам развод, уволнение и малка дъщеря на ръце. Понякога парите едва стигаха за храна и дрехи.

С първата ми жена Марина се запознах в университета. Харесвах я много, а и ни допадаха едни и същи неща. След дипломирането й направих предложение и започнахме да живеем заедно в апартамент под наем.

Въпреки това, много исках да стана баща. Марина, обаче, беше категорично против. Не се отказах и се опитах да убедя жена си да промени решението си.

Година по-късно ни се роди дъщеря. Дори си взех отпуск, за да й помагам. Но тя отказваше да кърми детето.

Дразнеше се от плача му. Смятах, че това е нормален следродилен стрес и скоро ще се появи майчинският й инстинкт. Но тя предпочете да излиза и да се забавлява с приятели.

Един ден се прибрах и забелязах, че всичките й вещи са изчезнали. В същия ден за съжаление, бях уволнен. Въпреки това, нямах право да се откажа.

Спешно търсеха чистач. Кафенето беше близо до дома ми и можех да се прибирам на обяд при дъщеря ми. Старата съседка се съгласи да я гледа. И така започнах да работя усилено, понякога поемах допълнителни нощни смени. Купувах дрехи втора употреба и само най-необходимите хранителни продукти.

По Коледа отидох на гости на брат ми Стефан. Той знаеше за тежкото ми положение, но никога не ми предложи помощ. Просто ми се присмя:

„Какво ще постигнеш по-късно в живота с такава работа? Собствената ти дъщеря ще се срамува от теб. Е, ще поставиш ли рекорди, че днес си измил пода в кухнята с 5 секунди по-бързо!“

Скарахме се и аз се прибрах. Но тези думи ме мотивираха да продължа напред и да покажа на Стефан колко много греши! Записах се на курсове и бързо си намерих нова работа. Направих ремонт в стария апартамент и дори си купих кола. Избрах и частна детска градина за дъщеря си.

Вижте още: Събиране на семейството след дълга раздяла

Между другото, по-късно се запознах с едно красиво момиче, което прие дъщеря ми като своя. Заминахме на почивка в чужбина. Публикувах снимки и видеа в социалните мрежи. А знаете ли кой започна да ми звъни и да ми пише? Стефан.

Брат ми разбра, че имам пари и искаше да общуваме. Сякаш нищо не се беше случило! Нямам нужда от такъв роднина.

Правилно ли е постъпил? Наистина ли Стефан иска да се помири с брат си или просто е много меркантилен?