Тя наистина изпитваше радост от появата на дъщеря си. Но не искаше бащата да се мярка пред очите й.
Николай се изстреля като куршум от апартамента на любовницата си и се втурна към колата. Не мислеше, че провокативното послание и снимка ще го отклонят толкова много от най-важния ден в живота му. Днес той трябваше да вземе съпругата и дъщеря си от болницата.
Беше вече късно, но той все пак отиде. Там му съобщиха, че съпругата и бебето са си тръгнали отдавна. Той си помисли, че тъстът и тъщата са ги прибрали и той се втурна към къщи.
По пътя мислеше как да се оправдае, че е изчезнал и не се е обадил да предупреди, че ще закъснее. Трябваше поне да напише съобщение, че е попаднал в трафик или някаква друга глупост.
Добре, че Илиана имаше приятели. По време на изписването й от родилния дом объркаха съпруга на приятелката й с бащата на детето.
Приятелката й настояваше да отпразнуват раждането на детето. Илиана не се съгласи отначало, но след това се отбиха до близкия супермаркет. Тя не трябваше да прави нищо. Всичко щеше да бъде приготвено от приятелите и родителите й, които вече бяха уведомени за предстоящото събитие.
Въпреки негодуванието и огорчението от поведението на Николай, тя наистина изпитваше радост. Тя искаше да празнува, при условие, че Николай не е част от празника. Тя беше наясно с неговите любовни афери. Дори обмисляше да го напусна. Но когато се оказа, че очаква дете, тя остави тази идея настрана. В крайна сметка хората могат да се променят, но не и Николай.
Издръжката ще бъде достатъчна. А тя ще се погрижи за всичко останало.
Пред вратата имаше 2 куфара с неговите вещи и бележка, сгъната наполовина.
„Ако имаш поне едно адекватно обяснение, тогава можеш да влезеш и да обясниш. Ако не, върни се утре да видиш детето. Аз не искам да те виждам повече“.
От апартамента се чуваха гласове на хора. Николай се ядоса в началото. Той започна да чука. Ако е толкова смела, нека му го каже в лицето. Константин и тъщата отвориха вратата и двамата изглеждаха заплашително.
Той искаше да влезе и да види бебето.
Те, обаче, не го пуснаха.
Вижте още: Няма да отида на сватбата на сина ми
Той нямаше друг избор, освен да си тръгне. Отиде при любовницата си и остана там за няколко месеца. Разводът и издръжката бяха факт. Илиана никога не съжали за решението си. До нея бяха само хора, които истински я обичаха. А в живота й нямаше място за предатели.
Истинската същност на човек, като правило, се проявява в критични ситуации. За Николай дори изписването от болницата не се превърна в пречка да бъде в компанията на друга жена.
Да простиш или да не простиш на човек в такава ситуация е личен избор.
Comments