От началото на тази история изминаха 6 месеца. Оказва се, че съпругът ми е отишъл с любовницата си в Рим и я е довел в къщата ни, когато с децата сме били в провинцията. Той, разбира се, се разкайва, моли ме за прошка, но аз дори не мога да го погледна. Толкова ме боли, че не мога да го опиша с думи!

Свекървата също беше в течение на нещата. Тя ми каза, че придавам голямо значение на една проста афера. Трябва да му простя заради децата.

Заради моментна прищявка той заряза нашето семейство, деца, зачеркна седем години щастлив живот с един замах.

Приятелката ми ме посъветва да се успокоя и след това да взема решение какво да правя.

Вчера видях това момиче в супермаркета, вече с нов мъж! Явно и нечий съпруг! Сива коса, представителен, не беден. Смеят се, говорят си и не забелязват нищо наоколо! Когато я видях, всичко отново потъмня пред очите ми!

Тя няма да гради щастие върху чуждото нещастие. Цялото зло ще се върне при нея като бумеранг! Човек може само да я съжалява, ме утешават моите приятелки.

Но трябва да си отмъстя. Тогава може би ще се успокоя. Ще бъде по-лесно! Поне ще дишам спокойно.

В социалните мрежи тази госпожица има снимки с баба си и майка си. Изглежда са доста близки. Баба й е била директор на училище, целият град я познава. Ще разпечатам цялата кореспонденция със съпруга ми, заедно с техни пикантни снимки. Ще ги сложа в плик и ще ги изпратя на баба и майка й. Нека разберат какво прави тя, какви писма изпраща на женени мъже. Ще напиша как разбива семейства и оставя деца без бащи.

Те на са виновни с нищо. Но и аз не съм причинила нищо на тази жена, нито децата ми, трябва да си отмъстя. Защо да се тревожа за баба й?

Вижте още: Изневерих на съпруга ми скоро след сватбата

Отмъщението подло и неконструктивно действие ли е?

Или може би смятате, че няма нищо лошо в това, че една жена иска да отстоява себе си, да защити своята чест, достойнство и семейство?

Струва ли си отмъщението в този случай?