Най-после аз и съпругът ми имаме свой собствен дом. Толкова дълго събирахме пари за този апартамент. Направихме му и ремонт. Все още ми е забавно, когато се сетя за изражението на свекърва ми. Тя отваря вратата – и аз стоя на прага!

Запознах се с първия ми съпруг в университета, бяхме в един курс. Всичко се случи толкова бързо – романтични срещи и разходки, обещаващи дълъг и щастлив живот заедно. Но имаше един малък проблем. Майка му беше категорично против мен.

След като завършихме университета, подписахме. Въпреки че работехме, нямахме достатъчно пари за отделен апартамент. Така през сълзи на очи се преместих при Антон и родителите му.

Направихме малък ремонт за наша сметка, купихме си телевизор, който впоследствие свекърва ми използваше.

Често я чувах да се оплаква на съседите от мен. Съпругът ми първоначално искаше да ни помири, но след това просто се отказа.

И така живяхме една година. Аз първа се отказах. Подадох молба за развод, опаковах си багажа и се преместих при една приятелка, която си търсеше съквартирантка. А свекърва ми просто се усмихна саркастично. Оттогава минаха почти 5 години.

Веднага разпознах улицата, когато брокерът ни показа снимки. Знам, че бившата ми свекърва дори нямаше да ми отвори вратата, затова моят Иван отиде на оглед. Очевидно тя не е очаквала, че след няколко дни ще дойда в апартамента й и ще бъда новата господарка. Пристигнахме с дизайнера, докато товарачите изхвърляха всички мебели.

Елена побесня, когато ме видя и искаше да отмени сделката.

Вижте още: Съпругът й не се появи на изписването

Тогава се появи бившият ми съпруг. Изглеждаше меко казано жалко. Но какво можеха да направят? Според документите ние сме новите собственици. Доколкото разбрах, бившият ми съпруг сега не работи никъде, има натрупани дългове в различни банки. Затова набързо продали апартамента.

Вярвате ли, че всичко на този свят се връща?

Правилно ли е постъпило момичето, когато е решило да си отмъсти на бившата свекърва?