Когато бях ученичка майка ми искаше да имам добри оценки и добро поведение. Нямах търпение да завърша. Признавам си, избрах университет, който е възможно най-далеч от дома. Омъжих се, наскоро купихме тристаен апартамент в добър район.

Идилията ни обаче свърши – майка ми пристигна в дома ни. Помоли ни да остане при нас, тъй като кардиолозите в столицата са по-добри.

„И наричаш това чисто?“ Тя дори нямаше време да си свали палтото и попита къде е метлата.

„Мамо, ние нямаме метла. Това робот прахосмукачка, управлява се дистанционно и е добър заместител.“

„Каква „добра“ домакиня си. Така ли те отгледах? Щом мъжът ти те търпи!“

Не бива да оставям мама без надзор дори една минута. Пъха носа си навсякъде, за да намери нова причина за кавга.

„Какво е?“

„Борш.“

„Наричаш борш това? Това е някаква помия, от която ще ти стане зле на стомаха.“

Но следващия ден ме очакваше истинска изненада. Прибирам се вкъщи и в гардероба всички дрехи са пренаредени.

„Мамо, къде са ми дрехите?“

„Какви дрехи? За този парцал ли говориш? Боже, дете, ти изобщо нямаш вкус. Нарязах ти панталоните на парцали за бърсане на прах!“

„Не сте мили тези прозорци от години?“

Мъжът ми не издържа. Той тихо, без скандал, хвана майка ми за ръка.

„Изглежда, че е време да се прибираш.“

„Но аз се лекувам, имам час за преглед днес!“

„Говорих с лекаря ти. Той каза, че си добре. Това е билетът ти за утрешния автобус.“

Майка ми дълго мрънкаше под носа си и ни гледаше накриво. И на следващата сутрин дори не се сбогува. Тя просто затръшна вратата силно след себе си.

Вижте още: Мъжът, с когото живея от години, официално не е разведен

Честно казано, ако майка ми беше останала при нас още 3 дни, аз самата щях да вляза в болница, но психиатрична.

Не мога да разбера какво толкова не й харесва на майка ми? Аз съм пораснала, имам семейство и живея отделно. Не знам как да комуникирам с нея правилно.

Какво бихте посъветвали тази жена?