Колко забавно понякога може да бъде умното дете.

Родителите на Дани определено ще помнят тази история дълго време.

Синът на Виктор беше палаво дете. Всеки ден той измисляше нови лудории.

В сина си той виждаше себе си на младини. Струваше му се, че нищо не може да попречи на идеалните им отношения.

След като Дани навърши 13 години, той за кратко време намери куп нови приятели. Виктор отначало беше доволен, а след това се натъжи. Вече прекарваха по-малко време заедно. Не разговаряха толкова много, колкото преди. Виктор беше наясно с това, че и задачите му са повече. Оказва се, че и бащата, и момчето са се отдалечили един от друг.

„Татко, можем ли всички заедно да отидем на кино? Ще има много хубав филм“, попита някак плахо Дани. „Какъв филм, Дани, виждаш, че имам да пиша отчет“, Виктор веднага си спомни този диалог.

Наистина ли са се отдалечили толкова? Ами, ако синът има съмнителни приятели? Ами, ако нещо му се случи? Тези въпроси измъчваха Виктор. Не можеше да работи нормално, но и не смееше просто да говори с момчето.

Тази сутрин Виктор не можа да намери своя таблет, който съдържа цялата информация, необходима му за работата. Той вече беше решил, че е откраднат. Чудеше се как може да се случи това, защото никога никъде не оставяше скъпата джаджа без надзор.

„Къде е Дани?“ — попита Виктор жена си с ядосан глас.

„Той вече излезе. Каза, че с момчетата са се разбрали да тръгнат по-рано“, каза развълнувано жена му.

Виктор не искаше да си помисли, че синът му може да е откраднал таблета му. Редовно му дава джобни. Защо му е на едно 13-годишно момче това скъпо устройство. Все пак Дани имаше свой телефон и лаптоп.

„Обади ли му се?“ — попита съпругът.

„Той е в клас, не вдига телефона“, каза тихо майка му.

„Тогава ще го потърся сам“.

Виктор отвори вратата на стаята на сина си и веднага забеляза, че е чиста и подредена. Въпреки че, преди Дани никога не се е отличавал с особена любов към реда. На масата мъжът забеляза лист хартия: „За баща ми“.

Сърцето на Виктор се сви и той предпазливо започна да чете писмото от любимия си син.

„Скъпи татко, съжалявам, че напуснах дома и не те предупредих. Така или иначе нямаше да забележиш. Винаги си зает. Имаш работа както в офиса, така и у дома. Реших да избягам от къщи и да си намеря работа някъде извън града. Момчетата и аз ще вземем палатки и ще живеем така като за начало. Но не се притеснявай, взехме и топли дрехи.”

Гърлото на Виктор пресъхна и той започна да чете още по-бързо. „Засега имаме достатъчно пари. Първите месеци ще бъдат трудни, а след това ще свикнем. Решихме да купим картофи и ще ги засадим някъде. Не ме търсете. Обичам теб и мама.“

Какво прави това глупаво малко момче? Баща му искаше да му се обади веднага. Тогава, обаче, мъжът видя написаното на втория лист, който също беше на масата. „Всичко е шега, татко. Взех таблета ти вчера, за да проверя размерите му и да ти поръчам нов калъф. Направих всичко в банята, за да не чуете с мама. Но случайно го изпуснах върху плочките и екранът се счупи. Съжалявам, ще се опитам да ти купя нов при първа възможност. След училище ще съм си вкъщи, както обикновено.“

Вижте още: Поверих отглеждането на детето си на свекървата

Виктор първо погледна калъфа на таблета си. Той наистина не изглеждаше много добре. После огледа счупеното стъкло. Може бързо да бъде сменено. Той погледна писмото на сина си и се засмя. Осъзна, че наистина му липсва скъпото му момче. Работата може да почака. Синът скоро ще порасне и ще напусне дома на баща си. Те вече няма да могат да прекарват толкова време, колкото им се иска и на двамата.

В същия ден семейството планира пътуване през уикенда до местното езеро. Всички забравиха за счупения екран.

Виктор и Дани с ентусиазъм обсъждаха как ще ловят риба.