Антон и Вероника се запознаха на един концерт. Още същата вечер той й предложи да я отведе у дома и оттогава те са неразделни. Вероника е много мило и красиво момиче. За разлика от много от нейните връстници, тя имаше бизнес, който й носеше добри доходи. Вероника беше талантлив художник и даваше уроци по рисуване.
А Антон беше беше програмист. Заплатата му беше прилична. След шест месеца връзка младите влюбени се събраха, а година по-късно се ожениха. Майка му беше много доволна от този съюз. Вероника беше възпитано момиче, без лоши навици. Така че не би трябвало да има проблеми с внуците.
Изминаха 4 години, а те все още нямаха деца. Вече след година брак свекървата започна активно да повдига въпроса за внуци. Но синът й каза, че за всичко си има време.
В един момент Мария започна да мисли, че всичко е заради Вероника. Тя е тази, която не може да забременее, затова синът й все още е без наследник! Тогава какъв е смисълът от този брак?
Тя отиде в дома на сина си.
„Фактът, че Вероника има проблеми със зачеването, е разбираем. Много я обичам, но ти трябва нормална жена. Такава, която може да роди и да те дари с пълноценно семейство.
Синът й беше малко изненадан от такъв натиск от страна на майка си, която току-що беше дошла.
„Не разбирам, искаш да се разведа с жена ми ли?“
„Да“ — кимна Мария. Защото тя не ти трябва. И кой мъж може да има нужда от „празна“ съпруга? Какво може да ти даде тя?
„Мамо, моля те. Чувствам се добре с нея.“
„Ще мине една година, 5 години, 10 и така нататък. Имате нужда от дете. Ако Вероника не може да ти роди дете, тогава е по-добре да приключиш по-рано. Не мисля за себе си! Просто не искам да съжаляваш по-късно и да страдаш до края на живота си.
Вероника се появи от друга стая. Мария отначало се поколеба, но после продължи:
„Надявам се да вземете правилното решение. Аз си тръгвам“.
„Не, почакай малко“ — каза Вероника.
„Нека ти кажа нещо“.
Сега свекървата най-малко искаше да слуша оправданията на снаха си. Но нямаше какво да се направи, тя не можеше просто да избяга.
„Нямам представа как ти хрумна, че не мога да имам деца“, продължи Вероника, изненадващо спокойно.
„Но във всеки случай това, което се случва с мен, с тялото ми, не те засяга, както и въпросът дали с Антон трябва да имаме деца или не. Това решение ще вземем двамата. Щастлива съм, че всичко е наред с мен. Но не искам да те виждам в дома си повече. Довиждане“.
С тези думи Вероника мина покрай свекърва си и отвори входната врата, сочейки й изхода.
„Мамо, ще те изпратя“ – Антон взе якето си и излезе на улицата с майка си.
„Безпокоя се за бъдещето на семейството ти“.
„Това не е твоето семейство, майко и Вероника е права, това не те засяга“.
„Но не искаш ли син или дъщеря“?
„Нито аз, нито Вероника искаме деца сега. Говорихме за това вече толкова много пъти. Когато му дойде времето, тогава ще имаме деца. Това е всичко. А ти дойде и започна да обиждаш жена ми просто така. Дори и да имаше проблеми, никога не бих я изоставил! Защото жените се обичат не само, защото могат да родят“.
След това Антон се сбогува с майка си и се прибира у дома.
Вижте още: Изненадващо писмо
Мария не знаеше как да реагира на случващото се. Но тя знаеше със сигурност, че тази седмица ще бъде по-добре да не се обажда на децата.
За съжаление, не всички родители разбират, че семейството на техния син или дъщеря е отделна социална единица. Те се стремят да помогнат и да насочат живота на порасналото дете в правилната посока, като същевременно не вземат предвид неговите желания. Можете да се намесите в личния живот на някого, само когато наистина е необходимо.
Comments