Изоставените родители страдат не само защото са останали сами, без помощ и подкрепа. Те са тъжни и наранени, защото са предадени от децата – най-близките им хора.
Андрей и Светла се дразнеха от религиозността на майка си. Те бяха атеисти и вярваха, че всички молитви са пълни глупости. Според тях хората трябва да гледат сериозно на нещата и да постигат целите си сами.
Това беше поредният религиозен празник. Майката се връщаше от магазина. Тя искаше да приготви вкусна вечеря и да зарадва сина и дъщеря си, в чиято къща живееше. Веднъж тя даде почти всички вещи на децата на църквата. И също така, когато децата бяха по-малки, свещеници идваха в къщата им и това ги плашеше. Тя продаде собствената си къща и даде всички пари на църквата. Това се случи преди около пет години. Тогава тя се премести с по-малкия си син в дома на дъщеря си и съпруга й.
Къщата беше много малка, освен това дъщеря й очакваше дете.
Ана беше щастлива, когато се изнесе от бащината къща. Съпругът й не беше религиозен човек. Работеха усърдно и планираха живота си. Всичко вървеше добре. Докато майка й не реши да продаде къщата си.
Синът от време на време ходеше на работа, защото майка му настояваше да й помага за църквата. Но тази вечер беше последната капка, която преля чашата.
Майката завари сина и дъщеря си в двора. Запя поредната религиозна песен за благодарност. Те мълчаливо чакаха да довърши. Те вече знаеха, че това е просто манипулация, която тя използва срещу тях от много години.
“Мамо, съжалявам, но ти вече няма да живееш с нас. Наехме ти малък апартамент в града. Не искам с религиозните си вярвания да оказваш влияние върху дъщеря ми. Това са вещите ти”.
След като крещя няколко часа пред затворената врата, тя се отказа и си тръгна.
Вижте още: Всички възрасти са покорни на любовта
Децата й постъпиха жестоко, но имаха ли избор?
Трябва ли да останем толерантни към това, което ни пречи да живеем. Може би майката не е трябвало да налага принципите си в чуждо семейство. Ако тя толкова иска да помага на църквата, нека го прави за своя сметка, а не за сметка на другите.
Как бихте постъпили, ако бяхте на мястото на децата й?
