Изоставените родители страдат не само защото са останали сами, без помощ и подкрепа. Те са тъжни и наранени, защото са предадени от децата – най-близките им хора.

Андрей и Светла се дразнеха от религиозността на майка си. Те бяха атеисти и вярваха, че всички молитви са пълни глупости. Според тях хората трябва да гледат сериозно на нещата и да постигат целите си сами.

Това беше поредният религиозен празник. Майката се връщаше от магазина. Тя искаше да приготви вкусна вечеря и да зарадва сина и дъщеря си, в чиято къща живееше. Веднъж тя даде почти всички вещи на децата на църквата. И също така, когато децата бяха по-малки, свещеници идваха в къщата им и това ги плашеше. Тя продаде собствената си къща и даде всички пари на църквата. Това се случи преди около пет години. Тогава тя се премести с по-малкия си син в дома на дъщеря си и съпруга й.

Къщата беше много малка, освен това дъщеря й очакваше дете.

Ана беше щастлива, когато се изнесе от бащината къща. Съпругът й не беше религиозен човек. Работеха усърдно и планираха живота си. Всичко вървеше добре. Докато майка й не реши да продаде къщата си.

Синът от време на време ходеше на работа, защото майка му настояваше да й помага за църквата. Но тази вечер беше последната капка, която преля чашата.

Майката завари сина и дъщеря си в двора. Запя поредната религиозна песен за благодарност. Те мълчаливо чакаха да довърши. Те вече знаеха, че това е просто манипулация, която тя използва срещу тях от много години.

„Мамо, съжалявам, но ти вече няма да живееш с нас. Наехме ти малък апартамент в града. Не искам с религиозните си вярвания да оказваш влияние върху дъщеря ми. Това са вещите ти“.

След като крещя няколко часа пред затворената врата, тя се отказа и си тръгна.

Вижте още: Всички възрасти са покорни на любовта

Децата й постъпиха жестоко, но имаха ли избор?

Трябва ли да останем толерантни към това, което ни пречи да живеем. Може би майката не е трябвало да налага принципите си в чуждо семейство. Ако тя толкова иска да помага на църквата, нека го прави за своя сметка, а не за сметка на другите.

Как бихте постъпили, ако бяхте на мястото на децата й?