Ожених се с рокля, която изплетох сама за себе си. Докато синът ми беше малък също съм плела много неща за него.

След сватбата на сина ми направих и подарък на снаха ми – красиво покривало. Отне ми няколко месеца, но резултатът си заслужаваше, поне на мен така ми се струваше. Снахата беше на друго мнение. Прибра покривалото в шкафа. Там си стои и до днес.

Съвсем наскоро станах баба на очарователна внучка. Бях много щастлива. Изплетох много сладки неща за бебето.

Имам голям запас от прежда, така че веднага се захванах за работа. На първо място изплетох гащеризони, пуловери, чорапки и шапки.

Взех всички подаръци и отидох да видя бебето. Снахата и внучката бяха вкъщи, а синът на работа. Снаха ми не очакваше да ме види. Очевидно се беше събудила наскоро.

Веднага казах, че съм се отбила за малко, само за да оставя подаръците на внучката. Като чу за подаръка, снахата се изненада и когато й подадох пакета, просто го държеше в ръцете си объркано.

Разглеждайки съдържанието, снахата ме попита изненадано защо е необходимо това. Честно казано, нейната реакция ме озадачи. Казах, че това са нещата, които плета и смятам, че са отлични за малко дете.

„Имаме хубави детски дрехи, не ни трябват плетени такива. Не плети повече, ние не сме бедни и можем да си купим всички необходими неща“.

Вижте още: Да си самотна майка не е краят на света

Снахата върна всички подаръци, които бях занесла за бебето.

Бях много наранена, особено когато синът ми също подкрепи нейната позиция. Казаха ми, че плетенето никак не е модерно и да не се занимавам повече.

Бях много разстроена от това отношение към работата ми.

Не разбирам кога плетените дрехи, направени с много любов излязоха от мода.