НАЧАЛО НАЧИН НА ЖИВОТ Сгреших, че се омъжих

Сгреших, че се омъжих

0
Съпругът ми се прибра един ден и каза, че ще продадем апартамента
Сгреших, че се омъжих

Запознах се с бъдещия си съпруг, когато бях над тридесет години. В началото не го харесвах. Винаги съм вярвала, че в брака мъжът трябва да е по-възрастен от жената. Бъдещият ми съпруг беше на моята възраст, а външният му вид беше най-обикновен. Беше нисък и слаб. Спечели ме с това, че се грижеше добре за мен, подаряваше ми цветя и ми правеше разни приятни изненади. Той говореше нежни думи, които ние, жените, обичаме толкова много.

Шест месеца по-късно решихме да заживеем заедно в апартамента, който наследих от дядо си. Запозна ме с майка му. Тя ми направи добро впечатление. Жената се обличаше с вкус, говореше красиво и постоянно се усмихваше. На пръв поглед приятна жена, но нещо в нея ме обезпокои, макар че не можех да си обясня какво.

Майката на съпруга ми започна често да ни посещава. При всяко свое посещение тя казваше какво не й хареса в апартамента. Не одобрявах нейните коментари, но се опитах да ги игнорирам.

Изминаха три месеца и решихме да се оженим официално. На сватбата майка ми се запозна със свекърва ми. Майка ми е мъдра жена и още тогава ме посъветва да внимавам. Мама я описа като хлъзгав човек, от когото можеш да очакваш всичко.

За съжаление беше права. След сватбата мъжът ми започна да прекарва по-голямата част от времето си с майка си. Свекърва ми почти спря да идва у нас, което ме радваше. Един ден съпругът ми се прибра и каза, че трябва да се преместим да живеем при майка му и да продадем апартамента ми.

Да дадем половината от приходите от продажбата на апартамента на майка му, а другата половина да запазим за себе си. Според него сме длъжни да й осигурим приличен живот. Не се съгласих с него. Апартаментът е мой. Скарахме се и той отиде да пренощува при майка си.

Вижте още: Историята на една самотна жена

Мислех, че това е краят, но се оказа, че греша. На следващия ден чух, че някой отваря вратата на апартамента. Мислех, че мъжът ми се е върнал, но се оказа, че е майка му. С нея имаше още две жени. Едната от жените беше брокер, а втората купувач. Казах, че съм собственик на апартамента и няма да го продавам. Жените си тръгнаха, но свекървата остана. Първоначално тя се възмути, че съм нарушила плановете й.

Започна да се оплаква от тежкото си финансово положение. Все пак синът й се ожени за мен и сега няма кой да й помага. Казах, че всичко това е лесно поправимо. Нека синът й се върне при нея и да й окаже материална и морална помощ. А аз ще подам молба за развод. Събрах нещата му и й ги дадох. Тя си отиде и повече не видях нито нея, нито него.