НАЧАЛО НАЧИН НА ЖИВОТ Дъщерята не ни покани на сватбата

Дъщерята не ни покани на сватбата

0
Дъщеря ни замина да учи в столицата и забрави за нас
Дъщерята не ни покани на сватбата

Когато бях млада си мечтаех да живея в столицата, да бъда градска дама – с маникюр, перфектна визия и в идеална форма. Но любовта преобръща всичко. Влюбих се в мъж от село и се преместих да живея при него. Забравих за мечтите си, но намерих истинска подкрепа и любов. Какво друго му трябва на човек в този живот.

Родих син и дъщеря. Дъщерята е с 8 години по-голяма от сина. От дете си мечтаеше да замине да живее в града. Виждах себе си в нея, колко много прилича на мен. Затова с мъжа ми спестявахме пари, за да можем да я изпратим да учи.

Дъщеря ни замина да учи в столицата. Толкова много се гордеехме с нея. Да, трудно ни беше да плащаме обучението й, както и да я издържаме. Но бяхме сигурни, че ще завърши обучението си, ще си намери добра работа и ще помага на брат си, както и на нас, когато остареем.

За цялото си обучение тя се прибра у дома само два пъти. Винаги казваше, че има много да учи и ние не се сърдехме. Междувременно й изпращахме пари постоянно. Брат й беше лишен от много неща – всичко това в името на образованието на по-голямата му сестра.

След университета Елена си намери хубава работа. Чакахме я да ни дойде на гости, но тя отново беше постоянно заета. По телефона ми каза, че има гадже. Мъжът е с десет години по-голям. Не го одобрих, но не й казах нищо. Тя каза, че много го обича и че е уважаван столичен бизнесмен.

Вижте още: Сгреших, че се омъжих

Няколко месеца нямаше новини от дъщеря ми. Един ден тя се обади и каза, че вече е омъжена. Имало е сватба, но не бяхме поканени. Не ни е поканила, защото всички гости били от богати семейства, а ние сме обикновени хора от село. Когато я попитах кога ще дойде при нас, тя отново отговори, че е заета. Тогава разбрах, че сме загубили дъщеря си, за която пожертвахме всичко. Вече я няма в живота ни.