Съседите ме съветват да поискам пари от дъщеря си, но никога няма да го направя, дори да умирам от глад. Като дете винаги е споделяла и малкото парче шоколад с мен. Когато порасна и започна работа, ми е предлагала помощта си много пъти.
Отказвах й, защото все още работех и можех да се изхранвам. Но всичко се промени, след като се пенсионирах. През последните пет години работех като чистачка в училище. Бях уморена, разбира се, но поне имах достатъчно пари за хапчета. Почти половината от пенсията отива за комунални услуги. Ям овесена каша и супи, а понякога купувам мляко.
Не купувам лекарствата, които ми предписа лекарят миналата година. Не се лекувам. Да си купя лекарства и да стоя гладна без хляб?
Дъщеря ми се омъжи за втори път същата година и замина за столицата с новия си съпруг. Изпрати снимки, купили са си кола и апартамент. Бяха на почивка в Турция през юни.
Пита ме как съм със здравето и дали има какво да ям. През цялото време я лъжа, че всичко е наред, че имам всичко, а тя вярва. Въпреки че, тя много добре знае каква е моята пенсия и какви са цените в магазина.
Вижте още: Дъщерята не ни покани на сватбата
Помолих дъщеря си да ми даде назаем 30 лв. На следващия ден парите бяха в картата ми. Тя се обади да ме попита дали съм ги получила. Ще й го върна, но не знам как да го направя онлайн. Толкова пари струва един обяд в столицата! Единственият път, когато помолих за помощ и тя ми даде тези 30 лева. Повече няма да я моля за пари.
Ще продължа да лъжа, че имам какво да ям. Тя може би наистина мисли, че в провинцията всичко е безплатно, а само в столицата цените са високи. Не е идвала вкъщи от много време и не е отваряла хладилника на майка си.