НАЧАЛО ЛЮБОПИТНО Учените доказаха: Починалите са в съзнание за известно време

Учените доказаха: Починалите са в съзнание за известно време

0
Починалите са в съзнание за известно време, след като сърцето спира
След спиране на сърцето, мозъкът продължава да работи известно време

Починалите са в съзнание за известно време и осъзнават какво се случва около тях. Разбират, че са умрели и напълно усещат света около себе си.

Страхът от неизбежната смърт е едно от най-неприятните усещания за много хора, особено за тези, които се страхуват да умрат сами. Според учените, хората имат всички основания за подобни страхове.

Според проучване на учени от медицинския център “Langone” на университета в Ню Йорк, моментът на смъртта е нещо съвсем различно, от това, което хората са смятали преди.

Оказва се, че починалите за известно време, дори след официалното констатиране на смъртта, все още са в съзнание.

Това установи група изследователи, водени от професор Сам Парния. В продължение на много години екипът му следи състоянието на умиращите, а също така събира доказателства от преживели клинична смърт. След дълги години работа авторите събраха данните, обобщиха ги и публикуваха първите резултати.

След официалното обяваяване на смъртта, тоест след спиране на сърцето, човешкият мозък все още функционира и остава активен. Умът живее. Така че, в повечето от тези случаи хората могат да разберат, че са починали.

В същото време починалият усеща, че тялото му вече не реагира на външни дразнители. Дори и да иска да движи ръката си, собственото му тяло няма да се подчини. Човек се чувства като затворник в собственото си тяло. Той чува думите, вижда другите, но вече не може да им даде знак.

Някои от пациентите след клинична смърт са успели да кажат на учените, че по време на „прекъсването“ са чували лекари и са могли да преразкажат отчасти разговорите на персонала.

Учените обясняват откритията си с факта, че мозъкът умира по-бавно от сърцето.

Според Американската сърдечна асоциация (AHA) термините “сърдечен арест” и “сърдечен удар” често се използват взаимозаменяемо, но не са идентични. По време на сърдечен удар не е необичайно запушена артерия да попречи на кръвта да достигне само до една част от сърцето, което може да доведе до смъртта на тази конкретна част, въпреки че сърцето като цяло продължава да бие. По време на спиране на сърцето електрическите сигнали, които го карат да работи, се нарушават, сърцето спира да бие и настъпва смърт.

В по-голямата част от случаите лекарите определят смъртта въз основа на факта, че сърцето вече не бие, обяснява професор Сам Парния.

И именно от момента на спиране на сърцето кръвта спира да тече към мозъка – работата му се забавя.

Забавя, но не спира!

Това забавяне на верижната реакция на клетъчните процеси, които в крайна сметка водят до смъртта на клетките в целия мозък, може да продължи няколко часа след спиране на сърцето.

И работата на мозъчната кора – така наречената “мислеща част” – ще продължи през цялото това време, макар и бавно, но ще продължи.

А това означава, че това, което обикновено се нарича смърт (сърдечен арест), според лекарите, е само първата фаза.

Мозъкът умира по-бавно от сърцето, така че известно време човек живее дори след обявяването на смъртта.

Изследване на учени от Ню Йорк потвърждава резултатите от по-ранно откритие, направено от канадски специалисти от Университета на Западен Онтарио. Тогава също така беше посочено, че животът след спиране на сърцето далеч не е приключил. След прекратяване на работата на много органи, мозъкът продължава да работи и то от доста време.

Съвременната медицина знае, че мозъкът умира по-късно от сърцето (поради което например стана възможна сърдечната трансплантация. Днес тази операция се извършва успешно в много страни). Въпреки това се смяташе, че ако жизнената дейност на мозъка не се поддържа от специални лекарства, тогава мозъкът скоро ще умре след сърцето. Проучване на учени от Ню Йорк показа, че това време е много по-дълго.

Вижте още: Кучетата могат да надушват болестите при хората

Но екип от лекари от Йерусалим анализира историите на хора, които са били близо до смъртта, и установи, че връщането към спомените от живота може да бъде свързано с частта от мозъка, която съхранява спомени. Лекарите смятат, че тази част от мозъка е последната част, засегната от недостига на кислород и кръв. Следователно, той е в състояние да работи дори когато човек загуби съзнание и бавно умира.

Лекарите отбелязват, че често спомените за умиращи хора са особено емоционални. В същото време няма линейна прогресия между спомените, човек не може да отговори защо тези спомени са се появили, а не други.