Съпругът ми почина преди 10 години, а децата успяха да завършат университет. Това беше най-трудният период в живота ми. Парите едва ни стигаха.

След това събрах пари за сватба и апартманет за дъщеря си, изтеглих кредит за кола на сина си. Родителите са длъжни да помагат на децата си. Те бяха още млади, зелени, току-що завършили университет. Останаха в столицата и рядко ми идват на гости. Виждам внуците само по Skype или Viber.

Ппреди няколко месеца се пенсионирах. Имам малко спестявания за черни дни, но не ми стигат. А лекарствата вече са толкова скъпи. Надявах се, че децата ще ми се отплатят за моята любов и доброта. Идваха на гости поне веднъж седмично. Дъщеря ми не беше идвала от 6 месеца.

Донесе една чанта с най-необходимите хранителни стоки.

Остана за кратко. Каза, че бърза. Беше оставила децата на бавачката.

Преди седмица синът и снахата заминаха за Египет на почивка. Случайно разбрах от съседката. Тя ми показа снимки на луксозния хотел, плажа и яхта. Такова удоволствие не е евтино. Беше ми толкова тъжно, че плаках цяла нощ.

Пенсията едва ми стига за лекарства. Трябва отново да си намеря работа, за да имам пари за храна. Не мога да си позволя да си купя нови дрехи. За дъщеря ми, обаче, ресторантите и новия телефон са много по-важни от старата й майка.

Завиждам на съседите. Внуците ги посещават почти всеки ден, а децата никога не идват с празни ръце. Например, синът на Василка направи ремонт на апартамента, а дъщерята на Надя я изпрати на почивка. А моите собствени деца ме забравиха.

Веднъж се оплаках на сина ми, че нямам достатъчно средства за нови дрехи.

Но той каза, че събират пари за кола за снахата, защото тя не може да се вози в автобуса. Неприятна миризма, задръствания, постоянно закъснява. Мислите ли, че снахата работи някъде? Не, от сутрин до вечер обикаля салоните за красота.

Дъщерята пък ми сподели, че ще изпратят внучката в частно училище. Не мога да разбера какво му има на държавното училище.

Вижте още: Дълго пазена тайна

Разбрах, че не мога да разчитам на помощта на децата си. Такава беше тяхната благодарност за всички тези години, през които се грижех за тях. Срам ме е дори да кажа на съседите за това. Ще започнат клюки, че аз съм виновна. Например, че лошо съм възпитала децата си.

Кой е виновен в тази трудна ситуация? Какво бихте направили на мястото на старата майка?