Просто й посочих вратата и я помолих да не идва повече. Още на първата среща разбрах, че няма да се разбирам със свекърва си.

Бях млада и доверчива. Мислех, че нищо не може да унищожи искрената ни любов. Но, както се оказа, роднините могат да внесат смут и кавги.

Първият път, когато се видяхме със свекърва ми, Иван заминаваше в командировка. Тогава не бяхме женени. Бях убедена, че мога да намеря общ език с нея, защото трябваше да се подготвя за сватбата, докато синът й отсъства. Но очакванията ми не се оправдаха. Тази жена ме мразеше.

Тя ме караше да мия чиниите, да готвя и да върша много други задачи. Разбрах, че тя просто ме използва като пепеляшка и не възнамерява да ме приеме в семейството. Опитах се да бъда спокойна и просто да изчакам завръщането на моя любим.

Когато Иван се върна, заживяхме заедно. Свекърва ми ме наричаше с грозни думи. Говореше лошо за мен и пред приятелките си.

Разказваше на всички, че не съм била вярна на Иван, докато него го нямаше. Думите й ме нараниха, защото това беше една лъжа. Опитах се да изгладя всички конфликти, но не се получи.

Когато се оплаках на съпруга си, майка му каза, че я клеветя. Като цяло постоянните конфликти се отразиха негативно на отношенията ни с Иван. Това беше някакъв порочен кръг, от който нямаше изход. Всеки ден беше мъчение за мен. Това продължи 5 години.

Свекърва ми постоянно ме убеждаваше в безполезността ми и понижаваше самочувствието ми. Тя също обичаше да разпространява клюки за мои роднини. Като енергиен вампир, майката на съпруга ми изпи целия сок от мен.

И тогава взех важно решение – напълно да прекъсна комуникацията с нея. Тогава бях бременна в 7 месец, всеки конфликт със свекърва ми завършваше с хоспитализация. Разбрах, че не мога да продължа повече така. Един ден просто не пуснах тази луда жена в дома си и й казах да не идва повече.

Тя не очакваше това от мен. Но нямаше никакво право да идва и да трови живота ми.

Вижте още: Длъжна ли е жената да готви?

Слава Богу, съпругът ми ме подкрепи. Той знаеше, че положих много усилия, за да изградя връзка с майка му. И сега вече три години нямаме проблеми.

Свекървата общува със сина си и внучката си, а ние само си разменяме поздравления в социалната мрежа. Като баба се представя много добре, не мога да кажа нищо лошо. Уважавам я и съм й благодарна, че е родила такъв син, но е по-добре да не се засичаме отново. Ако не бях поставила границите навреме, тя щеше да разруши семейството ми. Жалко, че го направих толкова късно, защото 5 години семеен живот бяха съсипани от нейните интриги.