НАЧАЛО НАЧИН НА ЖИВОТ Не позволявам на майка ми да вижда дъщеря ми

Не позволявам на майка ми да вижда дъщеря ми

0
Майка ми винаги е била жесток човек. Не я искам в живота си
Не позволявам на мама да вижда дъщеря ми

Майка ми винаги е била жесток човек. Отскоро обаче се представя като любяща баба. Но не искам тази жена в живота на детето си. Тя никога не ме е обичала и никога няма да може да обича дъщеря ми.

“Същата като баща си”! – крещеше ми мама, ако получех „четворка“ на контролното или бях на второ място на олимпиадата.

Винаги ми крещеше. Беше бясна, че поддържам връзка с баща си. Когато татко ме взимаше при него, бях едно щастливо дете. Просто се разхождахме и се смеехме. Никой не ме унижаваше и не ме обиждаше. Можех да си изцапам панталоните или да стъпя в локва спокойно. Всички хубави спомени от детството ми са свързани с баща ми. Но, когато бях на 8 години, той почина.

Трябваше да получавам само шестици, за да имам право да се виждам с приятелките си.

За всяка оценка, която не беше достатъчно добра, майка ми ме правеше на пух и прах. Преструваше се, че не съм там. Игнорираше ме и не говореше с мен седмици наред. А вие си представете какво е почувствало едно 10-годишно дете в този момент! Мълчанието на мама ме доведе до истерия. Но с възрастта разбрах, че колкото по-дълго мълчи, толкова по-добре.

Разбира се, завърших училище с отличие и влязох в университета, в който мама искаше. Срещнах едно момче и на втората година забременях. Мама поиска да направя аборт.

Но не можах да убия детето си. Събрах си нещата и си тръгнах. Повече не можех да живея с нея.

Слава Богу, бащата на детето се оказа свестен човек. Оженихме се и започнахме да живеем заедно. Свекървата ни подкрепи. Каза, че ще гледа внучката, а аз мога да продължа с образованието си.

Минаха 5 години оттогава. Имам прекрасни отношения с родителите на съпруга ми. Майка ми дори не се сещаше за мен през цялото това време. Но изведнъж предложи да се срещнем. Защо се съгласих?

Вижте още: Свекървата ни изгони от апартамента

„Не тая омраза към теб за това, че не ме покани на сватбата. За това, че не бях поканена на изписването. Но е време да си спомниш, че имаш майка, а дъщеря ти има баба. Искам да общувам с нея”.

Мама дори не ми се извини. Не виждам смисъл да общувам с нея, защото тя беше против раждането на това дете. Направо й казах, че няма да види дъщеря ми. Съпругът ми ме подкрепи.

Но свекървата ме посъветва да се помиря с майка си. Не вярвам обаче в добрите й намерения.