Марина се запозна с Георги преди 17 години. Той беше с единадесет години по-голям от нея. Марина беше все още студентка, а Георги беше над тридесет. Тя имаше син, който беше само на две години. Георги каза, че ще го приеме като свой. Марина се зарадва, че ще приеме детето й, така че веднага се съгласи да се ожени за него.

Разбираше се добре с бъдещата си свекърва и вярваше, че всичко ще бъде наред. След сватбата те купиха доста голямо жилище, защото мъжът й беше богат човек. Но единственият й проблем беше, че не можеше да забременее дълго време, никой не знаеше каква е причината.

Свекървата беше много обидена, защото синът й все още нямаше свое дете, а харчеше само за доведения си син. Марина успя да забременее, но вече на тридесет и четири години, когато синът й беше на единадесет години. Съпругът й беше много щастлив. Защото с нетърпение очакваше да му се роди наследник, за да му прехвърли цялото си имущество в бъдеще.

Той започна да посвещава цялото си внимание само на сина си и на практика не се интересуваше от жена си и нейния син, прекарваше време само с най-малкото дете. Иван осъзнаваше, че няма да получи нищо от втория си баща, но нямаше какво да направи.

След раждането на братчето си самият той се отдалечи от родителите си, защото на дванадесетгодишна възраст много тийнейджъри правят това, той дори беше груб с баща си, защото го гледаше по различен начин. Те се скараха и спряха да си обръщат внимание. Георги реши да плати за обучението му в друг град, за да не го вижда пред очите си и Иван се съгласи. И тогава той купи жилище в центъра на града и каза, че ще препише всичко на сина си.

Когато Марина го попита защо няма да остави нищо на най-големия си син, той отговори, че Иван дори не е негов син и още повече, че вече е на осемнайсет и може да се изхранва сам.

Жената не разбра как е възможно през цялото това време да се отнася толкова добре с детето, а след това изведнъж да го нарече непознат.

Георги беше на повече от петдесет години и осъзнаваше, че може да му остават най-много десет години живот. Бащата искаше собственото му дете да бъде наследник, защото той вече беше инвестирал толкова много пари в Иван.

Вижте още: Грижа се за детето на свекървата

Но, ако той умре след няколко месеца, а синът му е едва в четвърти клас, тогава няма да има кой да го осигури. Ако се наложи той ще може да продаде един от апартаментите.

Баща му много често мислеше за възрастта и времето. Наистина се тревожеше от мисълта, че скоро може да си отиде.