Имам двама сина и трима внуци. Но нито синовете ми, нито снахите ми ме посещават.

За последен път видях синовете си преди пет години. Може би си мислите, че те просто живеят далеч от мен и им е трудно да дойдат. Живеят в същия град, в който и аз. Просто не смятат за необходимо да ме посещават и не искат да ми помагат. Но щом разбраха, че искам да дам апартамента си на племенницата, веднага дойдоха при мен.

Когато се родиха синовете ми, бях толкова щастлива. Радвах се, че ще има кой да ми помага на стари години. Но собствените ми деца изобщо не ми помагат. Моята племенница Мира се грижи за мен, въпреки че има собствено семейство и свои родители.

Вероятно някъде с моя съпруг сме направили грешка и не сме възпитали синовете си правилно, че са забравили, че собствената им майка се нуждае от помощ.

Докато съпругът ми беше жив, синовете ни идваха често при нас. След смъртта му престанаха да ме посещават.

Аз не мога да отида при тях. Преди няколко години паднах и си счупих крака. Ходя много трудно.

Нямах търпение синовете ми да ме посетят. Те само обещават да дойдат и да ми помогнат, но просто не го правят.

Наскоро съседите ми ме наводниха. Таванът в кухнята имаше нужда от пребоядисване. Обадих се на синовете си и те обещаха, че ще дойдат, но така и не се появиха. Трябваше да наема някой, който да направи всичко вместо мен. Не съжалявам за парите, просто съм обидена, че собствените ми синове не намериха време да дойдат и да ми помогнат.

Тогава хладилникът ми се счупи и помолих синовете си да ми помогнат да си избера нов хладилник. Те казаха, че продавачите в магазина могат да ме посъветват.

Обадих се на Мира и тя и съпругът й ме заведоха до магазина и ми помогнаха.

По време на локдауна синовете ми се обаждаха веднъж месечно и ме съветваха да не ходя никъде. Но Мира се погрижи да имам всичко, от което се нуждая.

Често идва при мен. Тя ми чисти, купува ми лекарства и ми готви. Понякога просто идва да ме посети.

Така че, през последните години празнувам всички празници с брат ми, съпругата му Лора, Мира и нейното семейство.

Затова реших да дам апартамента си на Мира. В крайна сметка тя ми помага във всичко. Искам да й се отплатя с добрина.

Когато разбраха за това синовете ми, дойдоха още на следващия ден с жените си и доведоха внуците, които не бях виждала от много години.

Започнаха да ме убеждават да не давам апартамента на Мира, че тя ще ме изгони от него. Да не забравям все пак, че имам и внуци.

Благодарих им за съветите, но казах, че все пак ще оставя апартамента на Мира.

Синовете ми казаха, че повече няма да видя внуците си и да не разчитам на тяхната помощ!

Вижте още: Няма да дам апартамента на сина си

Отдавна не разчитам на тяхната помощ. Не са ме посещавали от пет години. Дойдоха едва когато разбраха, че няма да им оставя апартамента. Казах им, че Мира не би ме изгонила от апартамента, но дори и да се случи, ще приема съдбата си.

Те се обидиха и си тръгнаха и оттогава не а ми се обаждали.