С Влади се оженихме късно. И двамата бяхме над тридесет. Нито аз, нито той имахме собствено жилище. Решихме да изтеглим кредит. Купихме хубав апартамент в нова сграда. Изкарваме добри пари, но все пак нямаме излишни средства за пилеене.

От няколко години не ходим на почивки, не купуваме маркови дрехи и не ходим на ресторанти. Разбира се, целите оправдават средствата.

Влади започна да говори за дете. В началото дори не исках да чувам нищо на тази тема, но след това си помислих кога, ако не сега? Годините си минават, след четиридесет ще бъде трудно както морално, така и физически. Още повече, че ще взимам добри пари за майчинството. Като цяло се решихме.

На първия ехограф ни очакваше изненада. Бях бременна с близнаци. По-късно разбрахме, че ще имаме момче и момиче.

Бебетата се родиха по-рано, на тридесет и четвъртата седмица. Имаха здравословни проблеми, слава Богу, не много сериозни, но всичките ни спестявания свършиха много бързо. Когато децата навършиха една година, шефът ми се обади и поиска да отида на работа.

Парите не ни стигаха, въпреки че Влади си намери втора работа и отсъстваше почти през цялото време.

Наемането на бавачка е много скъпо и рисковано да оставиш децата на непознат. Майка ми е болна, постоянно ходи на процедури и е доста възрастна, за да се грижи за малки деца. Свекърва ми предложи да ни помогне. Тя беше пенсионерка, но продължаваше да работи. Тя каза, че вече е уморена, време е да се пенсионира, ще напусне работа и ще седи с внуците си. Освен това Влади е единственият й син и тя иска да помогне. Живее недалеч от нас, на една спирка. Сутрин ще идва, а вечер Влади ще я кара до вкъщи.

С радост се съгласихме, беше идеалният вариант. Хладилникът винаги беше пълен с храна, тя се храни заедно с нас. Когато пазаруваме за нас, пазаруваме и за нея.

Но наскоро се получи много неприятна ситуация, след която не знам как да общувам със свекърва си по-нататък. Една вечер седяхме, пиехме чай и тя каза, че иска да отиде на почивка в Гърция. Нейната приятелка щяла да ходи и тя също би искала да отиде с нея. Аз и съпругът ми трябва да платим почивката й. И кой друг? Все пак тя напусна работа, за да седи с децата ни! Тя и без това не ни взема нито стотинка, но би могла! Съпругът ми и аз бяхме шокирани от нейната тирада. Бяхме толкова озадачени, че отначало дори не знаехме какво да й отгорим. Влади беше възмутен, защото тя сама предложи да се грижи за децата. Искаше да напусне работа и да си почине. Децата са доста спокойни, свекървата винаги имаше време за сериал и кафе.

Нямаме толкова пари, че да платим пътуването й, не и най-евтиното, между другото. Ние отдавна сме забравили какво е да отидеш на родното море, да не говорим за чужбина. Така че свекървата бързо извади калкулатор и изчисли колко струват услугите за бавачка, колко време се е грижила за децата и сумата се оказа много внушителна. В началото тя не спомена, че ще иска да й плащаме. И не ние бяхме инициатори, тя сама го предложи.

Вижте още: Посетихме живота на децата, а сега сме напълно сами

Според мен аз и съпругът ми сме прави, но свекървата смята, че сме длъжни да й платим „услугите“, защото тя се отказа от работата си заради нас, иначе самата тя щеше да спести за почивката.

Кой от нас е прав според вас?