Искам да разкажа моята любовна история. Когато бях в десети клас, дойде ново момиче в девети клас. Видях я в междучасието. Всички момчета от нашия клас се въртяха около Ана.

Не можех да отместя поглед от нея. Тя се усмихна мило и се запознахме.

Тя също не беше безразлична към мен, така че след уроците я поканих вкъщи. Започнахме да се срещаме. През лятото също се опитахме да се виждаме възможно най-често. Един ден Ана ми призна, че е бременна. Бяхме млади, не знаехме какво да правим, тя се страхуваше да каже на родителите си, аз също. Майка й беше разбрала за бременността.

Не знам какъв разговор са водили вкъщи. Повече не я видях. Разказах на майка ми всичко, помолих я за съвет, казах, че няма да се откажа от Ана и детето. Мама отиде при родителите й, но те казали, че те ще решат какво да правят. Ана не се върна в училище. Говореше се, че със семейството й са напуснали града. Бях тъжен и след това свикнах да не я виждам повече.

Шест месеца по-късно се позвъни на вратата. Мама отвори, а на прага имаше кошница с бебе. Имаше и бележка. Пишеше, че момичето се казва Мария и е моя дъщеря. Ана ще продължи да учи. И тъй като аз не се отказах от тях, значи аз ще трябва да отгледам дъщеря си.

Мама беше разстроена, не знаеше какво да прави? Казах, че няма да изоставя Мария. След като завърших училище, започнах работа. Дъщеря ми растеше и нуждите й нарастваха. Първата година беше много трудна за мен и майка ми. Редувахме се да я разхождаме, дори баба дойде да живее с нас, за да ни помага.

Вижте още: Останах сама на стари години

Сега съм на двадесет и една години. Мария ходи на детска градина. Всичко е наред, но не се чувствам свободен. Дори не мога да уредя личния си живот. Щом момичетата разберат, че имам дъщеря, се отказват да излизат с мен.

Но няма да оставя дъщеря си при майка ми. Надявам се, че в бъдеще ще срещна жена, която не се страхува, че имам дете.