Аз и съпругът ми, родителите ми и неговите родители сме от един и същи малък град. Апартаментът ни се намира в самия център. А родителите ни живеят в покрайнините. Имаме две деца, които отдавна пораснаха и се преместиха в столицата.

Всеки уикенд посещаваме нашите възрастни родители.

Майка ми вече е на седемдесет, но все още е бодра, върши цялата домакинска работа сама – всичко е изгладено, изпрано, прозорците са измити, чиниите блестят. Дори работи на непълно работно време в пощата.

Свекървата е пълна противоположност на майка ми. Не мога да оставам при нея за дълго. Всичко тъне в прах и мръсотия, мирише на старост – непоносимо е да си там. Съдовете са покрити с мазнина, всичко е мръсно. В мивката винаги има планина от съдове. Пердетата са пожълтели, спалното бельо е мръсно.

Предложих й да дойдем със сина й и да почистим, да изперем, но тя отказа и ни увери, че може да се справи сама, затова няма нужда от помощ. Самата тя обичала да бъде домакиня. Не искам да опитвам храната, която ни сервира. Тя дори не иска да отвори прозорците, за да проветри дома си.

Не ми се ходи при свекърва ми повече. Но няма как да я пренебрегнем, тя е майка на съпруга ми.

Но наистина ми писна да ходя при нея без желание. Може би трябва да кажа на съпруга ми да ходи при нея сам.