Имах трудно детство. Баща ми напуснал майка ми, докато била бременна. Беше й трудно да се справя сама. Когато навърших седем години, тя почина от рак. Сестрата на майка ми нямаше деца и затова пое грижите за мен. Така станах нейна племенница и дъщеря.

Леля ми също не живееше богато. След като завърших образованието си, веднага започнах работа като детска учителка. Харесвах работата си, защото много обичах децата. Изглеждаше, че всичко се подрежда добре. Но след известно време затвориха детската градина и останах без работа. Градът е малък и беше трудно да си намеря работа в друга детска градина. Всички места бяха заети.

Започнах работа в един супермаркет. Подреждах стоките по рафтовете, а също така заедно с шофьора доставяхме стоки до малки магазини. Той беше много мил човек.

Никога преди не бях излизала с момчета, не е странно, че вниманието и грижата на Александър ми повлияха по такъв начин, че се влюбих до уши в него. След известно време той ме запозна с майка си. И тя ми се стори добър човек. Била съм толкова наивна. Тогава разбрах, че Александър изобщо не е Александър. Името му е Али. Е, въпреки че не бях доволна, че ме излъга си затворих очите за всичко. Обичах го без значение каква е религията му.

Той поиска да живеем заедно и аз се съгласих. Но след два месеца той ми забрани да работя в супермаркета, защото там има много мъже. Освен това без майка му не можех дори да отида до хранителния магазин. В крайна сметка тя започна да се държи с мен като с робиня. По цял ден готвех и чистех апартамента.

Тогава разбрах, че съм бременна. Али и майка му искаха да направя аборт. Дори записаха час при лекаря. Но веднъж, майка му излезе и не заключи вратата. Избягах при моя приятелка, която живееше в друг град.

Там родих сина си, но го оставих, защото нямах дом и работа.

Измина една година и ужасно съжалявам за всичко. Как можах да постъпя така със собственото си дете?