Сестра ми реши, че щом съм в отпуск по майчинство, значи може да ми прехвърли всичките си задачи. Тя иска да взимам племенника си от училище с 5-месечно бебе на ръце. Когато й отказах, тя ме нарече егоистка.

Тя винаги се е отнасяла с мен като със слуга. Казваше, че щом съм по-малка, трябва да й помагам. И най-дразнещото беше, че родителите ми бяха солидарни с нея.

„Помощ“ означаваше да свърша цялата домакинска работа вместо нея, да отида до магазина, да й дам компютъра си и да сготвя вечеря. Тя се занимаваше с нейните си неща и прехвърляше цялата домакинска работа на мен.

Родителите ми я караха да ми помага с уроците – това беше единственото й задължение. Но тя ме удряше с учебника по главата, наричаше ме глупава и излизаше с приятелите си.

Както можете да си представите, отношенията между нас бяха просто ужасни. Понякога ми се струваше, че е по-добре майка ми да не ме е раждала. Отнасяха се със сестра ми сто пъти по-добре, отколкото с мен. Слушах гневни тиради, а тя винаги излизаше суха от водата.

Ситуацията се подобри, когато Ники замина да учи. Прибираше се само за празниците. През лятото почти не се засичахме.

Сега съм на 25 години. Наскоро станах майка. Сестра ми също е омъжена от дълго време. Племеникът ми вече е ученик. И веднага след като излязох в отпуск по майчинство, Ники реши, че ще взимам племенника си от училище, за да не отсъства постоянно от работа.

Училището е на около четиридесет минути пеша от нас. Няма да влизам в градския транспорт с количка. Освен това не искам да събирам бацили на такива места. Веднъж се опитах да изпълня молбата на сестра ми. Но повече няма да си причинявам това. Не само, че си загубих два часа от времето, но и племенникът ми цяла вечер мрънка.

Навън вече е доста студено, така че плановете ми не включват толкова дълги разходки. Обясних това на сестра ми. Но тя дори не иска да ме изслуша. Казва, че имам много свободно време и ходенето с дете е полезно.

Ако училището беше в квартала, щях да й помогна. Но нямам никакво желание да се разхождам близо час на студа. Освен това аз трябва да се грижа за детето си, а не за племенника си. Не искам дъщеря ми да се разболее.

Според сестра ми всичко е толкова лесно: взимам племенника си от училище, давам му да яде и му пускам анимационни филмчета. Но в действителност всичко е различно.

Сестра ми ми се обиди, но смятам, че не съм виновна. Здравето на детето ми е по-важно за мен.

Ники и съпругът й изкарват добри пари, нека си наемат бавачка. Какъв е проблемът? Вече не съм онова наивно момиче, което позволява на всички да му се качват на главата.