Преди няколко месеца си мислех, че всички хора, с които общувам, са добронамерени към мен и показват истинското си лице, но след последните събития разбрах, че познавам много малко хора добре.

След един сериозен скандал със съпруга ми, роднините му започнаха да се отнасят към мен по различен начин.

Женени сме от две години. Обичахме се много и през първите шест месеца буквално се обожавахме. Струваше ми се, че никога няма мога да намеря по-добър мъж от него. Бързо намерих общ език и с роднините му. Всеки път, когато им гостувах, винаги ме посрещаха с усмивка.

Но през последните няколко месеца осъзнах, че съпругът ми не е такъв, за какъвто го мислех.

Една връзка има нужда от почивка, поне за няколко седмици, защото очевидно отношенията могат да се влошат. Започнахме да се караме за всякакви дреболии и всеки ден едва устоявах да не крещя на съпруга си.

Един ден просто се скарахме жестоко. Бях уморена от всичко това и разбрах, че е време да се разведа. Казах на съпруга ми, че ще подам молба за развод. Той си взе някои неща и отиде при родителите си.

Скоро свекървата ми се обади и каза, че съм ужасна снаха и изобщо не заслужавам нейния син. Смятах, че тя ще вземе моята страна и ще каже на сина си да ми се извини, но все пак тя беше на негова страна. Тя каза също, че е чакала от много време момента, когато най-накрая ще се разведем и синът й ще си намери по-добра жена за себе си.

Бях шокирана от това, което чух, защото винаги съм смятала свекърва ми за моя близка приятелка. Но тя каза да върна всички неща, които синът й е купил по време на брака ни и да се изнеса от апартамента. В противен случай щяла да се обади в полицията.

Каза, че не иска да разговаря повече с мен и затвори телефона.

Преди този скандал свекърва ми беше толкова учтива и ме подкрепяше във всичко, а сега се радва, че се развеждаме – не разбирам. Исках да говоря със съпруга си за това, но той вече беше блокирал телефонния ми номер.

Този ден бях много притеснена, защото не знаех какво да правя по-нататък.

Десет минути по-късно ми се обади сестрата на съпруга ми, с която не съм общувала от месец, защото и тя напоследък започна да проявява истинския си характер. Дори не можах да я изслушам, тъй като постоянно бях разсеяна от мислите си. Тогава тя затвори и след половин час някой почука на вратата. Оказва се, че сестра му е дошла. Пихме чай и аз се успокоих малко.

Струваше ми се, че това е най-дългият ден в живота ми, тъй като не успях да заспя почти до сутринта. Сестра му също беше останала. Когато се събудих, тя седеше на ръба на леглото. Каза, че скоро мъжът ми ще дойде.

Каза, че, ако не искам да го виждам, ще му каже, че още спя.

Нямах против да дойде, все пак имахме какво да си кажем. Сестра му си взе чантата и си тръгна. Като цяло бях изненадана, че тя ме подкрепи, тъй като напоследък имахме доста напрегнати отношения, а тя сама реши да дойде да ме подкрепи поне морално.

Както се и очакваше, със съпруга ми се скарахме, но след дългата кавга решихме да се помирим и си легнахме заедно късно вечерта.

Оттогава шест месеца не сме се карали и наскоро разбрах, че ще ставам майка.

Явно не трябваше да правим прибързани заключения, а да си даваме почивка един от друг поне веднъж месечно, за да не се повтаря това.

Отношенията ми със сестрата на съпруга ми са добри. Но реших повече да не контактувам със свекърва ми, тъй като тя специално искаше да се разделим.