НАЧАЛО НАЧИН НА ЖИВОТ Не мога да си простя за думите, които казах на майка ми

Не мога да си простя за думите, които казах на майка ми

0
Майка ми никога повече не влезе в стаята ми

Всяка вечер майка ми влизаше в стаята ми, навеждаше се и ме целуваше по челото, отметваше косата ми от лицето ми с ръка, галеше го и си тръгваше. Дори когато пораснах, тя продължи да прави същото.

Една вечер, когато майка ми погали лицето ми ръцете й ми се сториха твърди и груби. Не издържах и казах на висок тон: “Не го прави отново, ръцете ти са много груби”.

Тя не каза нищо. Тихичко излезе от стаята ми и затвори вратата.

Майка ми никога повече не влезе в стаята ми да изрази любовта си по характерния за нея начин. Дълго лежах, не можах да заспя, думите ми ме преследваха. Но гордостта ми беше над всичко, дори и над съвестта ми, затова не казах на майка ми, че съжалявам за думите си.

Минаха много години от този ден. Аз самата отдавна имам дете. Майка ми, която е на 70 години, продължава да прави много за мен и да ми помага, както и преди.

Понякога оставам в дома на майка ми. Всеки път, когато положа глава на възглавницата, си спомням деня, в който я разстроих.

Наскоро майка ми имаше рожден ден. Останах да преспя в дома й. Изведнъж майка ми неочаквано влезе в стаята, целуна лицето ми и оправи косата ми.

Хванах ръката й и започнах да плача. Казах й, че много съжалявам за стореното преди години, а майка ми дори не си спомняше за тази случка.

Онзи ден заспах в прегръдките на майка ми, държейки грижовните й ръце. Огромното чувство за вина, което носех в себе си толкова години, най-накрая изчезна.