След смъртта на съпругата ми останах сам с дъщеря си. Живеем на село, в хубава къща, с голям двор.

Нина беше на 9 години тогава. Започна често да излиза някъде на разходка.

Понякога я нямаше дълго време и започнах да се притеснявам.

Нямаме съседи и деца, с които да се разхожда.

Къщата ни се намира в покрайнините на селото. Попитах я къде ходи, а тя ми отвърна, че просто се разхожда в парка. Отговорът й не беше задоволителен, затова реших да я проследя следващия път.

Спазвах дистанция, за да не ме забележи. Тя стигна до стара къща, разположена в края на селото.

Родителите ми живяха в тази къща. Когато Нина се приближи до къщата, вратата мистериозно се отвори.

Дъщеря ми седна на масата с възрастна жена.

Първоначално жената се уплаши и искаше да избяга, но не й позволих.

Децата й я изгонили от дома й и тя останала на улицата.

Накрая намерила подслон в тази стара къща.

На Нина й било жал за нея, та често я посещавала и й носела нещо за ядене.

Позволих на жената да остане, дори започнах да й помагам.