Един ден в детската градина дойде дъщерята на чичото на майка ми и ни отведе със себе си. По това време тя беше само на 21 години. Беше студентка и ни заведе в града, в който учеше.

Докато леля ни работеше и учеше, съседите се грижеха за нас. Влязох в добра гимназия. Трябваше да взимам по-малкия си брат със себе си на работа. Така живеехме. Рядко го виждах буден, когато се прибирах той вече беше заспал. Но винаги бяхме добре облечени и нахранени. За всяко училищно представление имахме най-доброто облекло, което ушивах със собствените си ръце.

Леля ми беше много красива жена. В работата тя се запозна с добър мъж.

Това беше човек, който осигури мен и брат ми и дори замести баща ни. Спомням си за него с особена нежност.

Учих в един от най-добрите университети в чужбина. Сега работя в перспективен офис, за който не можех да мечтая тогава. Брат ми учи за лекар. Всичко, което имаме, дължим на леля ми.

Не можах да сдържа емоциите си, когато я видях в бяла булчинска рокля и след това, когато държах дъщеря й в ръцете си. Година по-късно тя роди и син.

А вчера получих новината за смъртта на леля ми. Тя и мъжът й се прибирали от къщата на родителите му, когато били нападнати. Никой от тях не успял да се спаси.

Днес отивам да си кажа последно сбогом с леля ми.