Отдавна напуснах родното си село, защото липсваха възможности за реализация и работа. Винаги съм мислила, че просто съм късметлийка, че успях да се установя в града и да бъда щастлива.

Върша домакинската работа сама, докато съпругът ми е на работа.

Един ден реших да отида до магазина да си купя някои неща.

На връщане срещнах най-добрата си приятелка, която остана да живее на село. Поговорихме си и я поканих в дома си, за да й покажа моята къща и да я накарам да ми завижда. Тя с радост се съгласи. Веднага щом влезе каза, че домът ми е много хубав и че имам късмет с мъжа си.

Започнах да се хваля колко добре живея, че постоянно ходя по магазини и салони за красота. Приятелката ми каза, че не може да остане повече, защото не иска да остави мъжа си гладен. Тя ме покани със съпруга ми и детето ми на гости. Тъкмо това беше повод да посетя родното си село.

След като убедих съпруга си, отидохме в дома на приятелката ми. Къщата й беше съвсем обикновена, но тя бе доволна от всеки детайл. Разбрах, че не е нужно да си богат, за да си щастлив. Гордеех се с грешните неща. Това гостуване ме промени напълно.