Родителите на Иван имат три деца. Той е най-малкият от всички.

Когато решихме да се оженим, неговите родители започнаха да му обръщат много внимание. Отначало го приех като нормално нещо, не виждах нищо притеснително в това, но по-късно всичко се промени.

Иван е възрастен и самостоятелен мъж, на когото му предстои сватба, но въпреки това майка му и баща му се грижиха много за него.

Те постоянно го разпитваха за отношенията му с мен и след това го съветваха как е най-добре да действа в дадена ситуация.

По някаква причина те решиха, че синът им трябва да се ожени за друго момиче. Те се опитаха да му обяснят, че Марина е идеалната жена за него и искаха на всяка цена да го запознаят с нея.

Разбира се, това не ми харесваше, защото показваше тяхното неуважително отношение към мен и не бяхме в топли отношения.

Един ден Иван ме помоли да закарам родителите му до гарата, защото той беше зает. Разстоянието от гарата до нашата къща беше около 40 километра.

Възникна неочаквана ситуация на пътя и трябваше да лавирам рязко между колите.

Майката на Иван избухна: „Слушай, момиче, не умееш нито да караш, нито да готвиш, безполезна си. Марина е страхотен шофьор за разлика от теб“.

Започна да ни сравнява. В този момент търпението ми беше напълно изчерпано.

Спрях колата и й казах да се обади на Марина и тя да ги закара до гарата.

Не знам дали постъпих правилно, но няма да толерирам повече това неуважително отношение към мен.