Свекървата се премести да живее при нас, макар че и сама би се справила. Не е много стара жена и няма здравословни проблеми. Така че, защо да живеем заедно?

Проблемът е, че през всичките години не успях да намеря общ език с нея. Тя изисква непрекъснато внимание и иска целият свят да се върти около нея.

Докато свекърът беше жив, всичко беше горе-долу поносимо.

Свекървата смята себе си за еталон за женска красота и идеална домакиня. Винаги ми дава съвети, упреква ме и продължава да го прави и сега. Тя обръща всяко събитие в своя полза. Разваля ми настроението при всяка нейна поява. Можете само да си представите какво ми е да живея с нея под един покрив.

Преди просто пусках думите й покрай ушите си, защото рядко се срещахме. Не се оплаквах и на съпруга си, защото не исках да влошавам ситуацията.

Свекърът беше болен дълго време, така че смъртта му не беше изненада. Свекървата беше много близка с него и загубата на любим човек й повлия значително. Ето защо аз и съпругът ми я подкрепяхме по всякакъв възможен начин и се стараехме винаги да бъдем до нея.

Скоро започнах да забелязвам, че свекървата се връща към обичайния си начин на общуване.

Бях щастлива, защото отново можех да живея пълноценен живот и да не се притеснявам за майката на съпруга ми. Но избързах с радостта ми.

Свекървата каза, че не може да живее сама. Измисли си някакви диагнози. Постоянно звънеше на сина си заради фалшивите си болести, така че съпругът ми се съгласи майка му да се премести при нас. Колкото и да се възмущавах, не можех да направя нищо.

Тя също предложи ние да се преместим при нея. Разбрах, че на нейна територия ще ме изравни със земята. Дори не исках да мисля за съвместен живот, но моят добродушен съпруг реши всичко сам.

Съпругът ми ме увери, че това е временно. След като се възстанови, ще се прибере у дома. Той обеща, че сам ще се грижи за нея, така че нищо съществено няма да се промени в живота ми.

И какво мислите? Оттогава минаха шест месеца, а свекърва ми все още живее с нас. Постоянно се караме. Уморена и раздразнена съм, така че отношенията ни със съпруга ми се влошават с всеки ден.

Не можем да останем насаме, защото майка му винаги се меси в отношенията ни. Тя дори не ни позволява да говорим насаме, защото си пъха носа в личните ни работи. И направиш ли й забележка, веднага се хваща за сърцето и се преструва, че ще получи инфаркт.

Не можем да почиваме с приятели, защото свекървата се страхува да остане сама. Или по-скоро нарочно го казва, за да я вземем с нас. Държи се като малко дете.

Съпругът се преструва, че всичко е наред, но търпението ми свърши. Присъствието на свекървата ще ни доведе до развод. И това е съвсем реално, ако тя не се изнесе в близко бъдеще.