Само на 23 години съм, но усетих радостта от майчинството. Преди три месеца се роди дъщеря ми. Щастливо омъжена съм и имам прекрасен съпруг. Владимир печели добре, той е програмист. Майчинството, разбира се, е прекрасно. Обичам да прекарвам време с бебето, да се разхождам с него. Какво да кажа, заедно с дъщеря ми правя абсолютно всичко. Често я нося в слинг из апартамента, оставям я сама в креватчето за много кратко време. Посветих се на нашето ангелче.

Единственото, което ме притеснява е поведението на майката на Владимир. Засега живеем всички заедно. Тя е на 55 години. Отгледала е сина си сама. Опитала се е да му осигури всичко, от което е имал нужда. Тя е мила, симпатична, неконфликтна, усмихната, често се шегува. Няма да крия, че когато се омъжих, бях горда, че имам такава свекърва.

Поведението й започна да се променя, когато забременях. Колкото по-голям ставаше коремът ми, толкова по-стряскащи неща забелязвах. Например свекървата пие чай в кухнята, гледайки замечтано през прозореца. „Ани, скоро ще ставаш майка. Каква радост! Как бих искала и бебе, от любим мъж … „

Бях изненадана от тези нейни думи, изречени на глас. Бях сигурна, че свекърва ми си няма никого. Ходеше на работа, посещаваше фитнеса, салони за красота. Поддържа апартамента чист и подреден. Как успява да направи всичко?

Когато се роди дъщеря ми, разбира се, разчитах на помощта на свекърва ми. Но тя се отдръпна! Все по-често започна да изчезва някъде. По-рано тя казваше, че отива на гости на приятел. Сега тя загадъчно мълчи, гримира се, облича се, върти се пред огледалото по цял час, по време на сърцераздирателния плач на внучката си. Съвсем сама се грижа за дъщеря си, свекърва ми не ми помага.

Според мен тя си е намерила някого и иска да уреди личния си живот. Но избра най-неподходящия момент за това. Тя имаше толкова много време за това преди. Защо сега? Сега, когато съм по майчинство, аз също искам да отида да се поглезя в някой салон за красота, за да не загубя привлекателността си за съпруга си. И аз искам да ходя на фитнес, но няма как, няма на кого да оставя бебето.

На 55 години човек трябва да мисли за внуците си, а не да се опитва да скочи в последния вагон. Младостта си е отишла, ако не си успял да се ожениш по-рано, да създадеш силно семейство, защо сега да губиш енергия за това? В крайна сметка шансът всичко да се пореди е нищожен. Всичко си има своето време.

Как да убедя свекървата да не прави глупости?

Как мислите, има ли право една млада майка да казва на свекърва си как да живее личния си живот?

Права ли е свекървата, която няма желание да отделя от времето си за своята внучка?