Синът ни се ожени преди две години. Бракът му, обаче, не беше успешен. През последните шест месеца той дори не живее заедно със съпругата си. Затова в крайна сметка решиха да подадат молба за развод.

Синът ни подари на жена си кола три месеца след сватбата. Той беше единственият работещ в семейството им. Колата беше нова и доста скъпа.

Той обясни на жена си, че след като нямат деца, не смята да й оставя нищо. Освен това, той купи апартамента още преди сватбата.

Родителите на снаха ми не бяха съгласни с това. Те искат дъщеря им да получи поне половината от апартамента.

Посъветваха я в никакъв случай да не дава колата на съпруга си. Щом й я е подарил, значи е нейна, а за половината от апартамента дори няма нужда да се коментира.

Родителите й дори взеха колата, за да я ползват.

Синът ми иска да му помогна. И аз мога да го направя. Когато реши да купи кола на жена си, той веднага ми се обади и каза, че колата ще е на мое име, за всеки случай.

Съответно отидохме заедно до автокъщата и според всички документи аз съм собственик на колата.

Така, разполагайки с всички документи за автомобила, лесно можехме да се свържем със съответните служители.

Наложи се сама да отида в дома им, за да им обясня, че нямат право да задържат колата.

И двамата ме разбраха много добре. И все пак казаха, че първо ще се консултират с познатите си, ако потвърдят, че няма какво да се направи, ще ми се обадят да дойда за колата.