НАЧАЛО НАЧИН НА ЖИВОТ Майката на съпруга ми се държеше зле с мен, но и аз...

Майката на съпруга ми се държеше зле с мен, но и аз не успях да стана идеалната свекърва

0
Не успях да стана идеалната свекърва

Опитвах се да запазя самообладание и да не се превърна в заядлива свекърва. Но нямам намерение да търпя лудориите на снаха ми вечно. Ако човек е зле възпитан, той не може да се промени.

Сватбата на сина се състоя преди три години. Снахата се държеше учтиво в началото. Надявах се, че ще можем да общуваме нормално, не исках да се превръщам в чудовище.

Моята свекърва беше ужасна жена, още ме побиват тръпки, когато си спомня за нея. Тя винаги се е опитвала да разруши брака ни. Колко сълзи пролях заради нея? Тя ми крещеше, дори ме биеше с парцал – трябваше да изтърпя всичко. Така съм възпитана. Майка ми ме е научила, че майката на съпруга ми е моя втора майка. Така и се обръщах към нея.

След раждането на сина ми си обещах, че независимо коя жена ще доведе, ще я приема и ще се отнасям с нея като с дъщеря. Просто не се получи. Неговата Надя е по-лоша от всички снахи.

След сватбата заживяха под наем.

По време на пандемията синът ми беше съкратен от работа и започна на ново място, но му плащаха по-малко. Вдигнаха и цената на наема – всеки има нужда от пари. Тогава ме попитаха временно да се преместят при мен. Освободих им една стая.

Отначало не можех да видя очите на снахата. Готвех за всички, чистех, така минаваше времето. Но не искам цял живот да съм слуга.

Хранят се в стаята си, изнасят мръсните чинии, после пак се затварят. Снахата не живее със собствената си майка, а със свекърва си, не съм длъжна да й върша работата.

Синът започна сам да върши домакинските задължения, да купува храна за всички. Така минаха шест месеца. Снахата не вършеше нищо из апартамента.

Ядосах се, извиках ги в кухнята една вечер и им казах, че ако не чистят след себе си, не мият банята и не готвят, ще напуснат апартамента.

Снахата мълчеше, но ме гледаше лошо. Оттогава тя започна да ми отмъщава. Тя така вършеше нещата, че трябваше да ги преправям след нея. Показах й как се прави, но не каза нищо. Отиде и се оплака от мен на сина ми, че намирам грешки в работата й.

Обясних му, че няма да преправям всичко, което върши тя и че не съм слугиня.

Той каза, че ще й обяснява всичко по-добре.

Но поведението на снахата не се промени. Синът ми правеше всичко сам.

“Знаех си, че майка ти се оплаква от мен.”

Синът се опитваше да я убеди, че това не е така. Но тя го уверяваше, че искам да ги скарам.

Едва се сдържах. Винаги се опитва да ме изкара лошата. Скоро трябва да си тръгнат. Повече не казах нищо на сина си, той ввиждаше всичко сам.

При поредната им кавга им казах, че им давам срок от 2 седмици да си намерят жилище.

“Няма да бъда виновна за раздялата ви, Надя. Никога не съм те клеветила. Приех те като родна дъщеря, а ти плюеш по мен. Така че живейте както сметнете за добре, но далеч от мен.”

Караха се до сутринта, снахата плачеше, синът пушеше и се чудех как ще свърши всичко. Но по друг начин няма да се вразумят. Ако бях изтърпяла още, щях да започна да се държа като моята свекърва.

На следващия ден се преместиха при майка й. Може би тя ще успее да я вразуми.

Не успях да стана идеалната свекърва.