Почти на 30 години съм. Омъжих се за първи път на 19 и родих сина си на 21. Съпругът ми пиеше много, след това започна да ме бие почти всеки ден.

Свекърва ми също ме обвиняваше, че не съм успяла да направя щастлив сина й.

Накратко, живяхме заедно 4 години и реших да се разведа.

Самотна майка съм от 5 години и не поддържам абсолютно никаква връзка със семейството на бившия ми съпруг. Той не общува и с детето.

Живея отделно от родителите си, не печеля много. От половин година имам връзка с 60-годишен мъж.

Има само един проблем. Женен е. Когато бях в затруднено финансово положение, го помолих за помощ. Върнах му парите, но тогава той започна да ми показва признаци на внимание и аз му отвърнах със същото. Помага ми, интересува се от живота на детето ми.

Говори за проблемите си, иска съвети, но изобщо не говори за жена си. Но аз я познавам, защото са ми съседи.

Едва на 30 години, започнах да разбирам какво е истинската любов, уважение, грижа.

Когато имам проблем, първите думи на моя любим са: “Ще измислим нещо.”

И той измисля решение на проблема, помага ми.

Един ден не издържах и го попитах дали обича жена си, на което той отговори: “Ако обичаш, ще изневеряваш ли?”

Вече не повдигам тази тема, но искам винаги да съм до него, искам да живеем заедно, детето ми да има баща. Но какво ще стане не се знае.