Ожених се преди 7 години. Сватбата беше направена по всички традиции. Много обичах Влади, исках да стана негова съпруга и дори не се страхувах от факта, че ще трябва да напусна родителите си и да се преместя в друг град. Родителите на Влади бяха починали. Той живееше с по-голямата си сестра.

Когато се оженихме, той беше вече на четиридесет години, а сестра му – на четиридесет и пет години. Аз бях само на двадесет години, но голямата разлика във възрастта не ме притесняваше. Бях влюбена. Отначало се разбирахме добре.

Живеехме в къщата на съпруга ми и сестра му. Но тя реши да ми покаже коя е домакинята в къщата. Каза, че съм никой в ​​тази къща и трябва да приеме този факт.

Не очаквах подобно отношение, дори не можех да разбера защо сестрата на съпруга ми се отнася така с мен.

Не обичам да се карам с никого и затова не казах за този разговор нито на съпруга си, нито на майка ми и баща ми.

Съпругът ми искаше да си стоя вкъщи, а той да изкарва парите за семейството. Сестра му също не работеше никъде. Тя не харесваше как чистя и готвя и затова ме караше да повтарям едно и също нещо сто пъти.

Едва години по-късно осъзнах каква наивна глупачка съм. Съпругът ми се отнасяше със същата суровост към мен.

Когато чашата на търпението ми преля, си тръгнах. Оттогава се чувствам много добре.

Родителите ми помогнаха с грижите за сина ми и скоро започнах работа.