Съпругът ми е единствено дете. От дете майка му го закриля като орлица. Той е доста нарцистичен и безразличен човек. Майка му прецени, че аз съм скромно и интелигентно момиче и го ожени за мен.

В началото свекървата се държеше много добре с мен, но с времето показа истинското си лице.

Тя правеше скандал от нищото.

Когато избирахме обзавеждането, съпругът ми се обади на майка си да се оплаче, че не ми допадат мебелите, който той харесва. Свекървата дойде и каза, че мнението на сина й винаги е правилно и трябва да се слуша.

Тя идваше в дома ни почти всеки ден. Когато се роди детето ни, свекърва ми постоянно ме упрекваше, че апартаментът не е идеално чист.

Търпението ми се изчерпа, когато един ден съпругът ми се прибра и събу обувките си пред вратата.

Когато майка му видя, че обувките са мръсни, започна да ми крещи. И Иван, вместо да обясни на майка си, че не е права, й каза: “Мамо, успокой се, сърцето ти е много слабо. Няма страшно, тепърва ще се учи…

Взех сина си и си тръгнах.

Въпреки молбите на свекървата и съпруга ми да се върна, аз подадох молба за развод.