НАЧАЛО НАЧИН НА ЖИВОТ Не ми трябва син, който спокойно гледа как ме унижават

Не ми трябва син, който спокойно гледа как ме унижават

0
Не исках да се карам със свекърва ми, но тя прекали

Докато все още не бяхме женени, Иван дълго време не искаше да ме запознае с майка си. Бях доволна от този факт, защото ми е много трудно да общувам с нови хора.

След като ми предложи брак, все пак трябваше да се запозная с нея.

Още от вратата започна да ми казва какво да правя – да нарежа колбаса, да избърша съдовете, такива дребни неща. Свекървата е гръмогласна дама, която е свикнала да командва. Ръцете ми трепереха, нарязах парчетата неравномерно, почти счупих чашата, като цяло получих такъв стрес още от прага.

Свекървата бързо разбра, че няма да споря с нея, погрешно помисли, че съм безхарактерна и започна да ме поучава. Това се отнася както за тази паметна вечер, така и за следващите години семеен живот. Но тя сгреши. Държа се така несигурно само с нови хора, но когато свикна с даден човек, всичко се променя. Но през първите няколко години не исках да се карам с майката на съпруга ми.

По време на кратките си посещения тя проверяваше всичко: какво готвя, какво ядем, щателен оглед на апартамента за прах и петна по прозорците.

Това поведение не ми харесваше, но по съвет на мъдрата ми майка реших да не казвам нищо, за да има мир и спокойствие. Все пак посещенията й бяха веднъж на три седмици.

Ситуацията се промени, когато се роди детето и свекърва ми се пенсионира. За голямо съжаление тези две събития съвпаднаха. Свекърва ми започна да идва всеки ден. И разбира се, не беше част от плановете й мълчаливо да ми помага с детето. Трябваше да ме поучава.

Тя не се умори да ми повтаря, че съм занемарила дома си, а тя едно време всеки ден е миела пода. Според нея неправилно храня, държа и повивам детето. Тя се възмути, че хладилникът ни е празен, защото съпругът ми се прибира гладен от работа.

Още повече, че самата тя не гори от желание да чисти и готви за гладуващия си син. Прости си седи и дава наставления.

Когато каза, че съм лоша майка, защото слагам памперс на детето и това ще му изкриви ставите, не издържах. Казах, че в моята къща аз решавам как да храня съпруга и сина си, кога да почиствам и какъв прах да избера за пране. И ако още веднъж си позволи да ме нарече лоша майка, тогава ще общува с детето, когато съдът определи.

Съпругът ми беше свидетел на този разговор и е изцяло на моя страна. Дълго време се канеше да говори с майка си, но го убедих да не вдига скандал. Казах му, че когато се наложи, сама ще се справя с това. Този момент настъпи.

“И няма да й кажеш нищо?” – попита свекърва ми сина си.

“Какво да кажа? Тя е права.” – съпругът ми се приближи и ме прегърна през раменете.

Тогава свекърва ми каза, че не й трябва син, който спокойно гледа как унижават майка му.

Вече две седмици не е идвала и не се е обаждала по телефона.

Вчера беше нейният рожден ден. Съпругът ми искаше да се обади сутринта, да честити рождения й ден и вечерта да отиде да поздрави майка си. Но тя не си вдигна телефона, отговори с SMS, че не се нуждае от нищо, включително и от поздравления.

Майка ми вярва, че съм прекалила, но съпругът ми и аз смятаме, че постъпихме правилно. Най-малкото не виждам причина да се извинявам. Като цяло, свекърва ми се отказа от сина си.