Дори след като се преместих в друг град, поддържах връзка с приятелката си. Тя се омъжи и скоро роди дъщеря си. Помоли ме да стана кума и аз се съгласих.

След завършване на университета, личният ми живот се подобри. Срещнах бъдещия си съпруг, оженихме се. Никога не забравях кръщелницата си, пращах й подаръци и пари по празниците, а когато отивах да я видя, я водех на разходка.

Сега е тийнейджърка и контактите ни намаляха, обажда се, когато има нужда от нещо. С майка й също рядко се чуваме.

Нямаме общи неща. Тя роди четвъртото си дете, а аз все още нямам деца и се опитвам да развия кариерата си.

Наскоро разбрах, че моята кръщелница ще дойде в столицата да учи и, разбира се, иска да живее при мен.

Веднага казах на майка й, че няма да се грижа за детето. Как да поема отговорност за чуждо дете? Ами, ако тръгне по грешен път?

Разбира се, мога да й покажа университетите, да организирам разходка из града, но нека си живее в общежитието като всички студенти.

Последният ни разговор, беше когато с мъжа ми отидохме на море. Приятелката ми поиска да взема и нейното дете, защото никога не е виждало морето.

След тази случка спря да ми се обажда и да ми пише.