Събудих се, погледнах часовника и се сетих, че днес е събота, което означава, че не съм на работа. Радвайки се, отидох в кухнята. Жена ми приготвяше закуска.

„Добро утро, миличка, може би ще отидем днес на езерото. Ще се насладим на природата, ще направим барбекю и ще си изкараме добре.“

„Леля Лена ме чака. Трябва да й занеса храна и да й помогна с каквото мога.“

„В такъв случай ще те закарам с колата и ще ти помогна, така ще се освободиш по-бързо и ще отидем на езерото.“

„Не, това е лоша идея. Леля ми е емоционално лабилна и не иска да вижда никого освен мен.“

Ана тръгна, но си беше забравила телефона. След като телефонът звънна няколко пъти и видях, че е най-добрата приятелка на съпругата ми, реших да вдигна.

„Здравей, Димитър е на телефона. Ана забрави телефона си у дома и отиде при леля Лена. Какво да й предам?“

„Дойдох във вашия град, исках да ви видя. Каква леля? Никой от роднините на Ана не живее тук.“

„Може би просто съм объркал нещо. Съжалявам, Ана ще се върне късно, така че няма да можем да се видим днес.“

„Надявам се да се видим друг път. Предай моите поздрави на Ана.“

Прекарах останалата част от деня в лошо настроение, размишлявайки върху това, което чух. Докато чаках жена си, в главата ми се появиха различни лоши мисли. Не исках да повярвам, че любимата ми жена може да ми изневери.

„Здравей. Днес много се изморих и ще си лягам. Лека нощ.“

„Лека нощ.“

Съмненията ме измъчваха цяла седмица. С нетърпение чаках деня, в който щях да разкрия измамата на жена си.

В събота тя приготви закуска, както обикновено, и след като събра всичко необходимо, отиде при „леля си“.

Минута по-късно тръгнах след нея. Опитвах се да стоя на безопасно разстояние, за да не ме забележи жена ми. Ана слезе на автобусна спирка в малко селце и тръгна по горски път.

Отвори вратата на една от къщите и влезе. Изчаках десет минути, след което реших да видя при кого е дошла жена ми. Ана говореше с непознат мъж.

„Здравей, Ана.“

„Митко, как се озова тук?“

„Реших да дойда при леля ти.“

„Съжалявам, че не ти казах всичко по-рано.“

„Това е Коста, бившият ми съпруг. Помниш ли, че ти казах за него? Всички близки са се отдръпнали от него. След ужасен инцидент, той получи сериозна травма на крака, която не можа да излекува. С него израснахме заедно в родния ми град, не можех да го оставя сам в беда.“

Едва след тези думи забелязах инвалидната количка, на която седеше мъжът. Спомних си историята, която ми разказа жена ми, и разбрах колко много греша. Коста каза, че няма чувства между тях.

Той предложи да направим барбекю. Съгласих се и прекарахме чудесен ден.