Със съпруга ми работихме усилено, за да гарантираме, че синът ни ще получи добро образование. Когато той влезе в университета, започна бързо да се променя.

Една вечер той каза: „Мамо, тате, вие изобщо ли не ме обичате?“

Бяхме шокирани.

Той продължи: „Все още пътувам с градския транспорт. Всичките ми съученици имат собствени коли.“

И на мен ми трябва кола, не искам да ползвам транспорт. След това, той често ни питаше кога ще му купим кола.

Аз и съпругът ми направихме голяма жертва в името на нашия син.

Продадохме вилата, за да купим неговата мечтана кола. Но реакцията на сина ни ни разочарова отново.

„Мамо, тате, кой купува такава кола сега? Родителите на моите съученици купуват по-скъпи коли за децата си. Искам скъпа кола, не ми трябва това старо желязо.“

Бяхме продали всичко, което имахме, за да купим тази кола, а синът ни е неблагодарен.

В този ден казахме на сина ни, че няма да му даваме повече пари, защото не ги цени.

Продадохме колата и и със съпруга ми отидохме на почивка за един месец на морето.